Или ние съществуваме, или Той съществува
Медитацията е едно пространство на тишина, на светлина. Ако няма светлина, мир, ако няма тишина, няма удовлетворение. Защото удовлетворението всъщност е тук и сега, в медитация. Когато медитираш, ти си удовлетворен. Нямаш нужда от нищо. Не искаш нищо да постигнеш, от никого нищо не искаш. Просто си добре. Най-накрая си добре. Целият трип е свършил. Цялата политика, цялата дипломация, целият еготрип. Нищо не искам! От никого нищо не искам. Мога да си седя и да се радвам.
Умът не може никога да разбере Бог. Защото умът е дуалистичен. Черно и бяло. Бог и дявол – автоматично има и дявол. А всъщност Бог не може да бъде описан с нито една дума. Нито една дума не може да Го обхване. Може Ом, но Ом не е дума. Това не е нещо, което ти можеш да изговориш. Истинският Ом. Този Ом, който ние изговаряме, не е истинският Ом. Той е една имитация. То е една такава вибрация, която не може да бъде по никакъв начин описана. Не се чува с ушите. То е нещо, което чуваш вътрешно. Може никой друг да не го чуе, само ти го чуваш този звук. Ом. Поне аз така съм го изживял.
Бог е отвъд всички концепти. Не може да бъде обхванат с нищо. А Той е нашата истинска природа. Есенциално едно сме с Него. В есенцията си не сме отделни от Бог изобщо. Не само просветлените – и непросветлените. Всички. Няма нищо друго освен Него. И всъщност, когато това го изживеем, ние изчезваме. Защото ние не можем да съществуваме, ако съществува Бог. Или ние съществуваме, или Той съществува.
Книга с беседи на Кану за медитацията
Тишината говори
Седи, гледай и наблюдавай дишането и ума. Ако много внимателно наблюдаваме дишането, без да го променяме, след някое време ще спрем да мислим. Ще почне да има паузи. Ще гледаме дишането, а няма да мислим, защото няма да има кога.
Ако внимателно наблюдаваме дишането, ще дойде тишина в ума. Това е целият смисъл на медитацията. Да наблюдаваш ума – гледаш как вдишваш, гледаш как издишваш. Това е всичко: седиш и гледаш дишането, нищо специално не правиш. Това е реална ситуация – ти си този, който диша. Не се предполага, че си от някоя религия, вяра, учение. Просто седиш и осъзнаваш как дишаш. Опитайте да следите дишането, целия процес на вдишването и издишването. Как пътува въздухът. Просто го наблюдавайте. Има части, където въздухът минава, но ние губим съзнанието за него. На места изчезва и после пак се появява. Опитваме през цялото време да го следим. Просто само да го наблюдаваме. Не правим мантра, не правим нищо, просто следим дъха.
Това е прекрасна техника. Випасана – медитация, която Буда дава. И ако успеем по-дълго време само да наблюдаваме дъха, умът спира, защото ние няма да имаме внимание за ума. Цялото внимание ни е нужно да наблюдаваме дъха. Тогава умът ще спре. Той ще ви дърпа, ще ви отвлича – малко ще следите дъха, после пак в ума. Но ако внимавате, кажете: „Не, не, аз сега си осъзнавам дъха. Няма да мисля“. Много пъти ще влизате и ще се връщате, и ще видите колко е трудно нещо, което е много просто, което е много есенциално, което се случва непрекъснато и е от най-неосъзнатите части на твоето същество – дъхът. Той е автоматичен.
Ако ти дадат задача да осъзнаваш дъха, за да си жив, ще умреш много бързо. Ще забравиш да дишаш. Това е добре, че Природата го е направила така – дъхът да е най-неосъзнат, защото, ако трябва да осъзнават дъха, няма да има хора на земята. Обаче това, че го осъзнаваме, вижте сега каква тайна всъщност се крие в това. Когато осъзнаваме дъха, а той е една от най-неосъзнатите части, най-автоматичните. Една от тези, на които най не обръщаш внимание. Ти вървиш автоматично, върви си и дъхът… Обаче, когато почнеш да осъзнаваш тази неосъзната част, почваш да ставаш по-съзнателен за това, което се случва с теб. Почваш да ставаш по-съзнателен за неща, за които не си и помислял, че се случват. Страхотна практика. Просто само осъзнавай дъха по един най-естествен начин, не го променяй. Както дишаш, така: плитко, дълбоко, както идва, така.
Аз лично съм много впечатлен от тази практика. За мен тя е нещо универсално, защото дъхът е нещо универсално: всички дишат. Будисти, кришнари, християни, българи, македонци, американци – всички дишат. Няма американски дъх, няма български дъх, има дъх.
Дъх – самият дъх не принадлежи на нито една нация. Всеки човек диша. Това е в основата на съществата, нещо, което е универсално за всички хора на земята. В това сме всички заедно. Цялото човечество и всички дишащи същества сме в единство чрез дишането. Милиарди хора сме в единство. Затова е толкова неосъзнато, защото, ако осъзнаваме дъха, ще видим как влизаме в единство с всичко и няма да се чувстваме отделени от хората, от нещата.
Ние дишаме – аз дишам, ти дишаш, каква е разликата между нас? Няма разлика, няма йерархия, няма по-висш, по-низш – всички дишаме. Това е уникална, прекрасна практика. Нужно е да имаш търпение и да седнеш да си наблюдаваш дъха.
В началото малко, колкото искаш, колкото ти е приятно. Не се насилвай, за да не започне да ти писва. Ще видиш колко пъти ще бягаш от това. Ще почнеш да го осъзнаваш, после – в ума, после – пак дъха, после пак умът те отвлича… Затова много е важно – ако влезем в това осъзнаване на дъха и ако можем продължителен период от време само да осъзнаваме дъха – без да правим друго, мислите започват сами да изчезват. Влизаме в една тишина.
Защото вътрешната тишина носи много щастие със себе си. Тя е една много жива тишина. Това е тишина на вътрешната радост, вътрешната любов, вътрешното щастие. Щастие, което не можем да изкажем с думи. Тишината говори.
Книга с беседи на Кану
Полето на вибрацията на сърцето
В един момент ако почнеш да влизаш в полето на вибрациите, ще изчезнеш за този обикновен ум, който мисли за битовизми и за дребнавите отношения, с които се обсебва. Ако за малко влезеш в полето на вибрацията, може да забравиш всичко това. В това поле на сърцето, може да почувстваш едно фино трептене и топлина. Ако се концентрираме – на това място ще се появят едни фини усещания и ще станем съзнателни за контакта с нашето собствено сърце. С духовното сърце ще направим контакт, защото обикновено нямаме контакт с него.
Нещо ти стяга сърцето, все едно някаква лапа те хванала там. Не ти достига въздух. Има хора, които не могат да вдишат хубаво, защото този център не им работи добре, затворен им е. Разни причини има – най-често егоизъм. Егоизмът е най-разпространеното нещо, затова не може да се сгреши, като се каже. Затова не можеш да обичаш, да се разшириш, да плуваш, да течеш, а си се стегнал и натискаш, не пускаш нищо, не даваш нищо, страхуваш се от всичко, притесняваш се от всичко, живееш в един свят на страхове. Това живот ли е? Това ли е щастие? Ако човек малко отвори сърцето, ще започне да изпитва щастие. Ще излезе от притесненията и страховете. Добре действа. Не е важно дали е истина, важно е дали работи. Защото Истината не може да се каже, а важно е дали работи.
Истината никой не може да я каже. Буда знаел, че не може да каже Истината. Обаче, всички казват по нещо. Появява се голямо състрадание и необходимост да се каже нещо. Дават методи как да се дойде до Истината. В действителност няма метод, който ще да доведе до Истината, обаче има – Буда дава метод. Няма такова нещо, а Буда го дава. Какво противоречие! Той знае, че го няма, знае, че не е възможно да пренесе, въпреки това непрекъснато го прави…
