Когато се активира само жизнената енергия в човека, тя е непрекъснато в обърканост и недоволство. Това е нормалната ситуация в човека: да е непрекъснато объркан, неудовлетворен и недоволен.
Сърцето обаче има жажда към Божественото, към духовен живот, към светлината. Истината, трансценденталното, това, което е отвъд ограниченията. И за да сложи човек край на тази неудовлетвореност, трябва да има непрекъсната жажда. Вътрешна жажда за Божественото, като вътрешен плач, жажда за Истината, жажда за Светлината.
Трябва да сме като онези птици, които пият само дъждовна вода. И ако не падне дъжд, умират от жажда, не пият вода. Аз съм чувал, че има такива птици. Тези птици пият вода само когато има дъжд – не пият от никъде, нито от езеро, нито от локва…
Само за дъжда копней, който идва от небето.
Недей да пиеш вода от мръсни локви, от онова, което е станало тиня и кал. Пий само от чистата вода, от дъжда. Това са думи на Рамакришна:
„Има една птица, която пие само дъждовна вода. Бъди като тази птица, която пие само от тази вода. Бъди като пчелата, която само от нектара пие, а не като мухата, която каца и на това и на онова…“
Която и на цветето каца, но и на… Бъди като пчелата, бъди като тази птица, имай този стремеж. И вкуси от това нещо, защото ако веднъж го вкусиш, после ще ти бъде трудно, поради кармата. Поради натрупаните кармически действия, ние отново и отново ще отиваме и ще опитваме да се удовлетворим с други неща. Това е естествено, не трябва да се съдите. Това е естествено, човек е натрупал карма, опитвайки се да се удовлетвори, това, което казвам сега, е толкова трудно вътрешно нещо, и ние естествено поради инерцията ще опитваме отново и отново да се удовлетворим с други неща, но Божественото ще каже: „Ало, здравей, помниш ли Ме?”
Той се сеща за нас, не ние за Него. Той се сеща през цялото време за нас, обаче ние Го забравяме. Има някой, който те обича повече отколкото ти се обичаш. Ти може да не се обичаш, обаче Той те обича. И ако наистина разберем, че има някой, който ни обича повече, отколкото ние се обичаме, който всъщност е самата любов и живее в нас, тогава ще изпитаме такъв екстаз… Защото любовта е в нас.
Някой казва: Аз те обичам. Обичам те, но имам задни цели. Или предни цели. Специално момче и момиче, ясна е любовта. Опира най-често до хормоналните неща. Не че това е лошо, не ме разбирайте погрешно, но това не е тази любов, точно тази. То е само като един намек за възможността човек може да изпита да изпита любов. Това е нещо, което ти намеква, че ти можеш да изпиташ тази любов.
Оргазмът например е нещо, което може да ти намекне всъщност какво е космическият оргазъм. В единство с Бог. Но това не е Той – Същият. То е все едно да кажем, че душата и тялото са едно и също нещо. Екстазът, който се изпитва с душата, тялото едва ли може да го разбере. Ако почнем да изпитваме такъв екстаз, тялото може да издаде багажа. Ако почне тази енергия да тече през това тяло, то ще умре. То направо ще отдаде багажа, изведнъж го пускат на много силен ток, тялото не може да издържи. Няма да издържи тази любов. То ще умре от любов. Ще напуснем телесното съзнание. Умът ще отлети, тялото ще отлети, всичко ще отлети и ще влезем в самадхи.
Това е бхава самадхи. Ние изпитваме такъв екстаз, в който оставяме тялото, оставяме ума, те не може да изтърпят, това е премного. Това направо ги изтрива. Ако тази вълна на Божествената влюбеност те хване с такава сила, с такава мощ, тялото ще отпадне и умът ще отпадне, като стара дреха. Те не могат да издържат и затова много пъти и суфите, бхактите, йогите напускат. Тялото паднало в екстаз, ти влизаш в светлина и няма никой. Тялото паднало някъде. Влизаш в светлината, в любовта, изчезваш, няма никой там, няма го егото, което води това тяло да ходи – тялото оставено покрай пътя, на някое място. Тялото не може да иде там. Там не е място, където тялото може да иде. Това не е нещо, което тялото го разбира. Не е телесно място. То е оттатък сетивата. Сетивата не могат да го усетят. И затова го оставят. В този преход, в тази влюбеност към Бог, в този екстаз, в тази вълна, ние ще оставим тялото и тук е страхът. Тялото се страхува, ако не е достатъчно пречистено и подготвено за клане. То се страхува да умре. Затова Руми казва:
Когато любимият ти сложи нож на врата,
какво друго ти остава, освен да умреш.
Гуру Шри Чинмой ни учеше да медитираме на сърцето. Учеше ни, че то е място за медитация, че тук може да е срещата с Божественото, през него влизаме в контакт с Божественото. Това е бхакти. Бхакти се появява в сърцето, от тази любов се появява посветеност, преданост и след това израстваме в предаване. Предаваме се изцяло на Божественото. Но първо трябва да има любов. Първата крачка – трябва да се събуди любов към Божественото, към Истината в сърцето. Това не е интелектуална задача, не е философски диспут, не е нищо, свързано с ума. Това е нещо вътрешно, и това е изживяване на самото сърце.
Изживяваш го вътрешно, твоето сърце го изживява. Затова Шри Рамакришна, който за мен е чист предано отдаден, казва: „Не искам да ставам захар, искам да вкусвам захарта”.
Не искам да изчезна, да стана захар, искам да вкусвам захар, да имам дистанция от Божественото, за да вкусвам Неговата невероятна сладост. Екстазът на отделеността от Бог, в която има естествено и нещастие. Това е бхакти. Преданост на отделеност от Божественото, на влюбеност в Божественото и екстазът поради близостта. Но никога няма цялостно изчезване. Винаги има отделеност, за да се наслаждаваш поради разделеността. Даже не искаш мокша, не искаш да изчезнеш. Искаш да си отделен, за да изживяваш това щастие, този екстаз, това блаженство.
Искам да вкусвам захарта, защо ми е да ставам захар. Това сърцето го казва. Това е бхакти. Ако станеш захар, не вкусваш захарта. В една фаза това влюбване, това събуждане, когато ти искаш да има отделеност от теб, отделеност от Божественото, за да вкусваш захар. Защото като станеш едно с Божественото, влезеш в самадхи, ти си вече предаден. Това е предаване, но нямаш его. Никой не постига това. Докато си в телесно съзнание, докато си в човешко съзнание, сърцето е това, което е влюбено и ти учиш през него. Дали си влюбен, гледаш дали си в такова съзнание или не си. Това ти е мерило, това ти е онова, което съдържа онова виждане за Божественото в теб. Окото на сърцето вижда Божественото. Вече се предаваме изцяло, не виждаме нищо. Това е самадхи.
Когато има любов между хората, когато са в една посока към Бог, няма съперничество, няма омраза. Щом има критика, щом има осъждане един спрямо друг, значи не сте духовни братя. Няма любов между тези хора. Когато са истински приятели в Духа, Божествения Дух, това прави духовната общност. Няма любов, няма единство, няма приемане – осъждане, критика, хладнота – значи хората не са в Духа, нямат единство в Духа. Нямат любов едни към други, тази хладнота, този егоизъм в тях, този страх, това безлюбие, това не ги прави духовни. Те са отпаднали от Духа. Могат всякакви истории да правят. Нямат ли любов, нямат ли приятелство, нямат нищо.
Духовни общности на сперматозоиди има много. Това не са духовни общности, това са сбирки на неосъзнати сперматозоиди. Само се водят духовно общество, но тези хора нямат нищо общо с Духа. Тренират кой първи ще оплоди яйцеклетката. Щом има състезание, щом има критика, щом има безлюбие, съперничество, ревност, тогава няма любов, няма единство, няма приятелство, всичко е болно – ти си болен. Може да се издокараш на външен вид светия, но не ставаш и за един чифт стари цървули.
Това е действителността, има духовни закономерности. В самата биология има една идея – аз да успея, аз да бъда пръв, аз да оплодя яйцеклетката. Ние всички сме успешни. Ние сме били от много хиляди, които не са успели. Умрели и не успели. И сега ето тук сме. Дошли сме тук, за да можем да говорим. Това е успех в състезанието. Но състезанието не спира. Самата био-програма на състезателно поведение ни е заложена и всъщност учението на Буда и Христос ни учи да излезем от състезателното съзнание. Да спрем да се състезаваме.
Любовта не е състезание. Всеки човек е ценен. Няма някой, който е по-глупав, няма по-висш, по-низш. Дори да има разлика, тази разлика е относителна. Когато има любов, не може да има йерархия. Любовта унищожава йерархията. А егото я храни: „Най-висшият в йерархията има най-много любов”. Внимавайте, пазете се от моделите. Любовта унищожава йерархията – комунизъм, равенство. Всички можем да се прегърнем и да се обичаме. Няма по-висши и по-низши. Любов, единство, само в любовта изчезват тези граници на йерархическото съзнание. Много е трудно да излезем от този трип, той е древен. Трудно е да се освободим от тази психоза на сперматозоида.
Кану
Трябва да видим дали имаме вкус за бхакти, вкус за джнана, или вкус за дзен. Никой не може да каже какво вътрешно качество носи и как ще го открие. За някои пътят е бхакти, за някои е джнана, за някои е дзен. Има различни хора, различни същества. И едното е добро и другото, и едното води към просветление, и другото. Само външно изглеждат различни, но водят към едно и също. Така че по който и път да тръгнете, абсолютно няма значение.
Принципът на Бхакти Йога е да развиете тази любов. Да се влюбите в Божественото. Не може да ви насилят да се влюбите. Тази влюбеност не става насила. Не може да се направи насилие, не можеш да наложиш на човека да се влюби в Божественото. Никой не може да ти наложи да се просветнеш, това си е чисто твое изживяване. Това как ще стане, какво ще стане, зависи само от тебе. Това си е абсолютно твоя работа, никой не може отвън да ти въздейства в това отношение. Това са много вътрешни неща и за всеки човек е различно. А всеки човек е индивидуалност и всеки си има уникална житейска история.
Бхакти Йога – любовта, която изпитваме към Божественото – не принадлежи към емоциите, които имаме обикновено. Любов към Божественото не е емоция. Има само една любов, няма различни любови. Тази любов е в тебе, вътрешно изживяване на сърцето. Има любов, която идва от долните центрове. Някакъв вид възбуда. Любовта всъщност, сама по себе си е любов. Не е нещо друго. Ако наистина се появи любов в сърцето, тази любов е просто любов, и тогава каквото и да виждаш пред себе си, си влюбен в това. Към каквото и да погледнеш, любовта ти е към това. Дърво, облак, куче, котка, каквото и да виждаш, изживяваш любов. Когато се събуди Анахата чакра, ти изпитваш любов. Но тази любов не е непременно свързана с някоя конкретна личност и не става обсесия. Ако стане обсесия, полека тази любов се обръща в привързаност. Първо любов, любов, много хубаво, после… се жениш, омъжваш, правиш деца, минава време и после идва филмът… Когато любовта е в сърцето, тя е абсолютно неутрална, тя е състояние на влюбеност. Може по-точно така да се каже. И това състояние на влюбеност не е насочено към никой специално. Не че само тази жена обичам единствено на света и никой друг, не че само тоя мъж… или само тая личност. Когато се появи тази любов, ти виждаш навсякъде любовта, усещаш я във всичко, и към всичко, и усещаш как всичко ти връща тази любов към тебе. Но когато е обсесивна, хормонална любов, която минава през сърцето, но се обсебва от някого, тогава свършва в обсесия, в привързване. И това привързване свършва с това, че тя ти затваря сърцето. Не отваря сърцето, а го затваря. Обратно действа. Защото ти се обсебваш от нещо, и това те прави много, много щастлив, но нямаш чувство към никой друг. Почваш да нямаш чувства към другите хора, обсебваш се само от това нещо. И ако това е към Кришна примерно, добре. Ако е към Кришна, тази любов може да те отвори. Може да ти отвори сърцето. Ако е към някое същество, което е просветлено, което всъщност го няма, няма его, тази любов ще затвори сърцето ти, но след време може да се отвори, има шанс. Докато в обикновени отношения ти се затваря сърцето, защото ти се вкопчваш много в един човек и искаш да го притежаваш.
Появява се желание да го притежаваш. Любов, любов, ама някой ако се доближи до него, ще му отрежеш главата. Или ако погледне някоя друга жена нещо… ставаш ревнив. Почваш да ревнуваш. Това е знак, че това не е любов, това е привързаност. Имало е любов, но поради вкопчването се е превърнала в нещо, което затваря сърцето. От това излизат други качества, не много добри. Карате се с любимия, после правите секс да се успокоите, после като станете пак се карате. Така че тази любов не мога да я нарека любов. Това не е онази любов, за която говоря като проява. Тя съдържа качество на любов в себе си, но в момента когато се привърже към нещо, тя започва да затваря сърцето. Цялата работа е да разбереш, че трябва да останеш в есенцията на сърцето. Тази любов да бъде чиста и непривързана към нищо, да я усещаш в себе си вътре. Да бъдеш самата светлина за себе си. В смисъл, ако можеш сам да си щастлив в любовта и да си сам в стаята. Без испанския сериал. Когато отрежем испанския сериал, когато изживееш първата искра на любовта, тогава можеш да се обърнеш към Божественото с тази любов.
Цялата работа е да не влезеш в отношения. Защото ако влезеш в отношения, любовта ще се замъти и ще се промени. Най-често така свършва. Работата е в това, да открием тази любов като благословия в сърцето. Да разберем, че това е благословията, която ни се случва. Благословията, че изживяваш тази любов. Ако умът вземе енергията, която идва от сърцето, става обсебен. Ако медитираш на сърцето, няма да влезеш в отношения. И няма да се привържеш. Ще изпитваш любов, но няма да върви с обсесия. Иначе любовта върви с обсесия най-често. Появява се любов към някого и после минава в обсесия. Ти толкова го обичаш, че той те обсебва и започваш да го мразиш заради това – минава в другата крайност. Почваш да се дразниш. Може да станеш много нахален, досаден, да почнеш да тормозиш човека. Той те обича, но не чак толкова много. Обича между другото и тебе. Обича колата си, разходките в парка, може и ти да дойдеш… не те обича точно тебе, абсолютно фатално, защото ти съществуваш…
Когато промениш нещо у себе си, ще разбереш, че можеш да си влюбен, обаче само в Бог. Не в човек. Аз разбрах това за себе си. Може да си влюбен само в Бог, не в човек. Например в Гуру съм влюбен и Го обичам много. В Него виждам Божественото, но не се обсебвам от тялото на Гуру. Много хора се обсебват от тялото на Гуру – ревнуват… Обсесията е негативната част на тази игра. Тази обсебеност те вкарва в страдание. Но тази обсебеност не може да се излекува, ако побегнеш от това. Колкото повече бягаш от обсебеността, толкова тя става по-силна, защото бягаш. Не можеш да се освободиш от обсебеността ако бягаш. Единствено нещо, което трябва да разбереш, е това, че трябва да пренасочиш енергията. Не към човек, а към Божественото. Да я върнеш към сърцето. Да се центрираш в себе си. Да върнеш енергията към себе си, и към Божественото. Защото когато отиде навън, ти даваш тази енергия на някой човек, а той не може да ти я върне. Не може да възвърне със същия интензитет. Много рядко се случва някой да ти възвърне.
Влюбеността в Бог е онова, което те освобождава от човешката влюбеност. Ако обърнеш твоята влюбеност към Божественото, ако цялата тая страст я дадеш на Кришна, Рама, Шива, някоя Божествена форма, тогава може тази влюбеност да донесе освобождение. Да те освободи. Иначе ще стане обсесия – ти си влюбен, той е влюбен в тебе, малко по-малко – започва политика. Ти да видиш колко е влюбен в тебе, той да види колко си влюбен в него, и взаимно се изпитвате. А когато си влюбен в Бог, цялата тази енергия на любовта е обърната към Божественото, това те освобождава, води те в любов. Другият тип на любов не те освобождава. Ромео и Жулиета се убиха. Те и така бяха илюзия в главата на Шекспир. Единствената трансформация на тази човешка любов е в Божествената любов. Бхакти.
Кану