Пуснете ги, нека текат

Опитайте се да седите. Да наблюдавате дъха. Да си наблюдавате мислите. Да ги гледате как минават, опитайте се да не се привързвате към мислите. Само това. Нека минават, не ги коментирайте – тези са добри мисли, тези са лоши, тези са добри чувства, тези са лоши… Пуснете ги, нека текат. Нашето съзнание, нашите мисли са като река. Сменят се. Имате една лодка с трупове – мъртви изгнили тела, после минава царска лодка със златни доспехи, с прекрасни тържествени хора, после сини лотоси по реката – променя се пейзажа. Обаче върви към морето.

У нас има една река, която тече и се променя. Не се привързвайте към ни едно нещо в реката. Пуснете всичко, нека си иде. Всичко, което дойде, ще си отиде, нищо няма трайно. Просто пуснете реката, не се привързвайте към това, което идва и си отива. Ще дойдат много неща, ще си идат много неща, после пак ще дойдат много неща, после пак ще си идат. Вие дишате, издишвате и много неща идват и си отиват. Цялата работа е търпението, да наблюдавате дъха и да седите спокойно, без да скачате и без да се нервите.

Има една част в подсъзнанието, заради която човек не може да приеме себе си. Не можем да приемем себе си, затова не можем да приемем и другите хора. Самите себе си не се приемаме или се мразим по-точно. Има много дълбока себеомраза. Въпреки, че не знаем кои сме, ние се мразим. Това е много интересно. Обаче кой кого осъжда в цялата история? Къде са тези личности. Някой осъжда някого, някой казва: „Мразя те не мога да те понасям!”  сам себе си. И затова може да се каже, че сме доста откачени човечеството. Никой не е толкова откачен. Животните са по-нормални хора, нямат такава агресия. Ние сме по-агресивни и от тигри, лъвове… два тигъра не се бият. Може да се сбият за място, пространство, ама тоя, който е по-слаб подвива опашката и се маха, а другият не го убива, не го изяжда. Много рядко се случва от еднаква порода животни да се убиват помежду си. А ние се убиваме непрекъснато, вече хиляди години. 5000 години 3000 войни. Убиваме се, колим се, измъчваме се, изнасилваме се. Историята на човечеството е пълна с тъпотия. Това нормални хора ли са? Мислим, че сме нормални, искаме да наложим нашата нормалност на другите. Всички да станат „нормални“ като нас. Животните са абсолютно по-нормални. Едно дърво няма да убие друго дърво – кучета, тигри не се убиват. Само хората го правят, просто ние сме уникални!

Мария Георгиева
admin@premananda-bg.com
Няма коментари

Коментирай