12 юли Изживей директно кой си ти

Умът трябва да работи, не е това лошо, ама ние толкова го ползваме този ум, че не можем да разберем, че може да съществува момент без ум. И все едно ако нямаме ум, нямаме идентитет, нямаме личност. Това е страшно. Защото умът ти дава личността, умът дава идентитета. В него са всички записки, спомени. Обаче записките, спомените на ума са пречка да изживееш Истината.

Цялата история е, че не си тук и сега. Ако не си тук и сега, винаги ще се прецакаш с нещо. Дали страх, дали гняв, дали яд, ще ти излезе някоя… Защото, когато си тук и сега, ти си буден. Ти си в настоящето. И гледаш – гнева, яда, от миналото, спомени как идват, ама ти знаеш, че ти не си тези спомени. Защото ти не си мисъл. Не си мисъл. Мисъл „аз“ – ти не си мисъл. То е като мислиш „аз съм“, това не си ти. Това е мисъл. Ти си този, който гледа тази мисъл. Ти си този, който се описва с тази мисъл, аз съм, ама ти не си тази мисъл.  Ти си нещо съвсем друго. Затова казвам – изживей директно кой си ти. Ако изживееш директно, ще разбереш всички тези неща, които казвам. Няма да бъдат трудни да ги разбере човек. И може да работи, да се пита кой е. Това е важно.

Всъщност ти си нещо, което е през цялото време. Ама не е във времето. За да може да бъде през цялото време, не трябва да е във времето, защото във времето няма нищо трайно. Времето всичко поглъща и променя. Това е ролята на времето. Времето никой не може да го победи. Времето побеждава всички, а ние сме във времето, когато си в ума и в пространството, автоматически има време. Защото има мисъл, има идея за пространство, и за да минеш някое пространство ти трябва време, нали? Така си в тази триизмерна реалност. Ама ти трябва да отидеш в по-висшата реалност. Не в триизмерната само през цялото време.

Тук седиш и скучаеш, а не разбираш, че това тук, тази триизмерна реалност, в която скучаеш, тя носи в себе си много, много, много тайни записи, които не са тайни, ама ти не ги виждаш, и поради това не разбираш какво представлява твоя живот и това, което те обкръжава.

Всъщност това, което търсите е сега и тук. То е тук и сега. Не е в миналото, не е в бъдещето. Сега е. Тук. Кое е тук? Това място, тук е много относително, нали? Тук да те удари някой с чук… Ама това тук може да бъде навсякъде – тук. Където и да си, то е тук. Когато и да си, то е сега. Когато и да е, сега. Където и да е – тук. Няма къде да идеш. Винаги си тук и сега.

Ако можеш да се сещаш на това, което казвам, това е супер практика. Опитай се да си тук и сега през деня. Медитирай, ама през деня опитвай се просто да се осъзнаваш. Идеш по улицата, ядеш нещо, къпеш се, миеш зъбите, онези най-механичните, най-скучните работи, които не искаш да ги правиш.

Това е цялата работа: вместо в момента, когато нещо те дразни, ама трябва да го направиш механично, тъпо е, не ти харесва – точно в този момент да дойдеш тук и сега. Точно това. Точно защото ти бягаш от това, не искаш да го правиш и го правиш, ама в същото време си някъде другаде. Все едно си на друго място. Умът ти бяга, за да не го правиш това, защото не искаш. А това тук и сега, то те връща точно. Не трябва да бягаш. Трябва точно това, което правиш да го правиш максимално цялостно. Нищо специално. Става с осъзнаване. Това го викат майндфулнес.

Ако почнеш да практикуваш това, ще разбереш есенциално. Учението на Буда всъщност, акцентът е на това. През цялото време правилна концентрация, правилна медитация, правилно поведение, всички неща, които правиш, внасяш всички тези работи и ги правиш осъзнати. Осъзнато ги правиш нещата, не ги претупваш.

Това е много важно всъщност. Да усетим, че ето, тук и сега осъзнаваме нещо, какви движения правим, отпуснати сме, правим движения и това става интересно. Влизаш в самото действие и изживяваш самото действие. Колко е дълбоко действието. Една механична работа, чистене например. В дзен гледай – японците обичат да чистят. То им е любимо занимание чистенето, затова има поне три хайку с метла. Сигурно има много повече, ама аз толкова видях. Едното казва –чистим листата, които падат от дърветата отново и отново, ама не ги мразим.