Някакво чудо. Бхактите направиха чудо с Любовта. Те я проявяват любовта и правят чудо в града. Чистят града, спуска се Божието присъствие в София, с Ратха Ятра. Това е много важно събитие за целия град. Може и по-широко дори. Много дълбоко беше, много велико. В един момент имах усещане, като седнаха в кръг, абсолютна любов. Всеки ме обича и аз обичам всеки. Тотално. Само в Кришна – само като кажеш Кришна и готово. Всичко е прието и всеки е приет. Кришна – готово. Абсолютна любов в Кришна, свобода. Пълна свобода и любов и радост. Затова възхвалата. Радостта и възхвалата са затова, защото ти когато усещаш тази радост, ти не можеш да не възхваляваш, не можеш да не благодариш, не можеш да нямаш любов и благодарност. Как да нямаш?! По-естествено нещо от това – амин. Аз не знам.

Ние трябва да дишаме благодарност. Благодарност, любов… аз гледам какво правят бхактите. В един момент, сега точно го видях – си викам аз защо ги обичам бхактите. Нещо ми е откачено, аз не съм нормален човек – как можеш да обичаш такива хора?! Аз винаги съм ги обичал. Не знам и в Скопие преди имах доста приятели и те като пееха там в центъра на града и като ме видят много ми се радват. Веднъж ме носеха на гръб. Харе кришна харе кришна и ме взеха на гръб да ме носят. То е сигурно защото аз ги обичам.

Те казват ние защо ти се радваме толков,а като те видим ни хваща някоя радост.

Аз казвам – сигурно защото и аз ви се радвам, и аз ви обичам сигурно и вие затова мен. То е взаимно. Това е взаимна любов. Не може, взаимно трябва да бъде. Тайната на любовта в във взаимността. И това го изживях на този киртан, на тази Ратха Ятра. Тази взаимност. Когато седнаха в кръг, това беше манифестация на любовта, оригинал. Прегръдка. Абсолютно любовна прегръдка в центъра на София. любовта прегръща всеки. Невероятно нещо – живо присъствие на Бог. Уникално. После се отвори вече вътрешното пространство. Яко се отвори. Супер, много хай. Тази Ратха Ятра много ми хареса.

Аз дърпах колесницата на първата Ратха Ятра през 1996, ама тази Ратха Ятра сега – благословията на Кришна. Голяма благословия дойде.

Това в мене се пее. Когато се пее киртан, той се пее тука. Аз няма нужда да пея, сърцето пее, аз няма нужда да пея изобщо. няма нужда да отворя уста. Тука се пее и необятно е и любов безкрай. И благословия се спуска. Светлина, радост, любов. За какво да отварям уста само да развалям хармонията. То в толкова красиво толкова съвършено. Всичко. Всички звуци, цялото движение каквото е. Има и мъгли, едни гъсти такива, всякакви и минаваме. Ама като каже Рама, Рама и всичко чисти. Само Рама като каже – Рама е… то унищожава всичко. Рама. Кришна…

Тепърва, тепърва… То не е тепърва, аз го знам, че е така, не ми е всъщност ново, ама винаги го откривам наново. Все едно за първи път. Все едно за пръв път го откривам. Като голямо празненство. Не – „аз го знам“. Не го знам. За пръв път го изживявам – абсолютно ново, аз съм абсолютен начинаещ. Много е хубаво като си начинаещ – имаш една свежест. Докато си когато ти тоя дърт „аз знам всичко“ … Вечният начинаещ е чисто сърце. За да бъдеш вечен начинаещ трябва да си чисто сърце. Това не е лесно всъщност. Гуру го даваше като практика. Да си вечен начинаещ. И това да видиш какво вдъхновение ти дава. Просто нужно е да си начинаещ. Много помага.

Прекрасно е. И трябва да влезеш в това. Да си Всичко е организирано. Супер, няма случайност. Всичко е Кришна лила.

Кану Баба