После, чул за Хаджи Бекташ, отива при него. Предложил парите и Хаджи Бекташ ги взел. Казал: „Добре, имаме нужда от пари, остави ги“.

Оставил парите на Хаджи Бекташ и си заминал за Мека. Обаче през цялото време по пътя му идва мисъл „Защо Мевляна не взе парите, а Хаджи Бекташ ги взе. Какво значи това, кой е по-велик от двамата“. Като се върнал от Мека, отива при Хаджи Бекташ и го пита: „Слушай, аз ти дадох едни пари и ти ги взе, ама преди това бях при Мевляна и той не ги взе. Какво значи това, какво ще ми кажеш?“.

Хаджи Бекташ му рекъл: „Това е, защото Мевляна е велик дух, той не иска такива работи да докосва. А аз мога, за мен няма такъв проблем. Аз ги правя тези неща“.

После отива при Мевляна и му казва – така и така, Хаджи Бекташ взе парите, а ти не ги взе, какво значи то-ва, какво ще кажеш?

Мевляна рекъл: „То е защото Хаджи Бекташ е велик суфи, той може да ги вземе и нищо да му няма. Може да пречисти всичко, но аз не мога, аз нямам такова ниво“.

Така и единият поставил другия по-високо от себе си… и другият. Но на човека пак нищо не му било ясно. Кой е по-висш. Дали този, който взел парите, или този, който не ги взел?!

Аз няма да ви питам вас за пари. Кой е по-висш. Всеки е висш на свой начин. И този е по-висш, и другият. В суфизма има едно такова нещо, че суфите никога по-между си не се сравняват. То е мъдрост. Истински суфи няма да осъжда друг суфи. Ако е истински суфи – никога! Така че няма конфликти между истински суфи. Има конфликти и сблъсъци само между фанатици. Между фанатици, ментални типове, болни, невротични, психотични. Те отмъщават, осъждат, правят разни работи, ама суфи – не. Дервиш – не.

Истинският суфизъм освобождава човека от всички такива щуротии, води го към свобода. Суфизмът е път към освобождение и реализация.

Кану, из книгата „Михраб“

Книга с беседи за суфизма

Фотография: Биляна Николова – Бринги

Сема за празника Шеб-и-арус, в Коня