24 май Честит празник на буквите, приятели

В днешното високотехнологично и препълнено с информации време, когато всичко ни е на един клик разстояние, когато стотици минути прекарваме пред екрани, често безсмислено и по инерция скролвайки до безкрай, ние не забелязваме как създаваме едно изключително повърхностно съзнание. Култивираме ум, който търси да е непрекъснато предизвикван и развличан с външни развлекателни фактори, с кратки съдържания, циничен хумор, плоски и безсмислени коментари на скучаещи потребители, и по такъв начин все повече и по-успешно се отдалечаваме от своята дълбочина.

Научаваме умовете си да търсят удовлетворение в пасивно поглъщане на информации, които ни заливат от всички възможни източници и знаем по малко за всичко, но в действителност и по-дълбоко – нищо. „Такова е времето“ – ще кажем и ще продължим по-нататък, изгубени в безкрайния информационен поток.

И да, може би времето е такова, но трябва ли ние да следваме моделите, които налага времето. Трябва ли и ние да сме част от зомбираната масовка, която тези модели създават?
Времето е невъзобновяем ресурс. Всяка минута идва и си отива безвъзвратно. И ти си човекът, който решава как да я преживее. Дали да позволи инерцията да я погълне заедно с всички останали минути, часове и дни от твоя живот или пък да излезеш от този модел и да работиш на задълбочаване на съзнанието, култивиране на качества и разкриване на изначалната мъдрост, която всеки от нас носи.

Медитирай, дишай, мантрувай, прави йога, чети книги, съзерцавай, разхождай се в планината, общувай с природата – създай навици, които те вадят от инерцията, предай ги на поколенията след теб…

Бъди човек.

Каним те да споделиш с нас цитат от книга на Кану Баба, който за теб беше като събуждаща камбана, като разтърсващо прояснение, цитат който те накара да се връщаш и да препрочиташ отново и отново, защото най-силно откриваш себе си в това и най-дълбоко те е накарал да се замислиш…

Честит празник на буквите, приятели.