07 окт. Сбогуване има само за тези, които обичат с очите…
Когато умра и ме носят към гроба…
не мисли, че за този прашен свят
сърцето ми тъгува.
Нека никoй за мене да не плаче,
нека никoй да не каже: Нещастие!
Нещастие е да паднеш в плен на сатаната,
нещастие е да заслужиш огъня на Ада!
Когато видиш да ме носят…
не плачи за моето заминаване,
аз не заминавам,
а пристигам във Вечната обител.
Когато гледаш как ме спускат…,
представи си, че ме издигат.
Всъщност, слънцето и луната едно място напускат,
а на друго пристигат.
На мнозина изглежда като залез,
но всъщност това е зора.
Когато гробът тялото заключи,
тогава душата ще бъде на свобода.
Когато ме оставят в гроба,
не казвай: Сбогом!
Помни: гробът е само перде,
а зад него е Рая.
Кое семе не покълва, когато земята го приеме
и не се съживява с нов живот?
Защо тогава те мъчи съмнение
в съживяването на човешкото семе след смъртта?
От бунара винаги изваждаш
пълна кофа с вода,
затова не плаче душата Юсуфова
докато тялото лежи в пръстта.
Затова, по-добре е да затвориш уста,
и нека усмивка лицето ти огрее,
защото това, за което тук сълзи лееш,
там повод ще е зa веселие!
Мевляна Руми
Няма коментари