Днес му казвам: „Йован, тука ти си в райската градина“. Градинката на Учителя е точно райската градина. Точно – гълъбите, такава тишина, босилекът е жив… Долу, под земята всич-о свети. Светлина. Тялото на Учителя е като огромна светлина и ако стоиш там и гледаш тази светлина, тя ти дава подкрепа. Светлината на Учителя. Там е като Мека.

Учителят е пророк, той е просветнат, той е Джагат Гуру, голяма работа е Беинса Дуно.

„Ти си тука в райската градина“ – му казвам, и той отговори: „Не знам дали съм в райската, ама и в Гетсиманската градина съм“.

Интересен поглед. Това е нещо автентично, което каза. Всеки е в Гетсиманската градина. И в райската.

От райската градина ни изгонили и сега сме в Гетсиманската градина, където Христос се моли – „Отче, може ли да ме отмине тази горчива чаша“.

Христос знае какво ще Му се случи, знае, обаче не Му е лесно и на Него да приеме това страдание. То е тежко. Трудно е. Моли се цяла нощ в Гетсиманската градина, накрая Го разпъват.

То е неуспех, така погледнато… Това не е амбиция, не е успешен аватар, който успява накрая на живота. Не успява. Христос Го разпъват, бичуват Го, отказват се от Него, социалното не Го разпознава като син Божи. Не Го слагат на трона да седне. На главния, онзи, който води в Йерусалим…

Из „Пътешествието от тук до тук“

Разговори с Кану

Скоро