Заявете приятели мои, мои радушни приятели, заявете. Нека да заявим. Истина, този наш свят ни заблуди и предаде. Въпреки това ние трябва да заявим този свят, защото е наше неотменно задължение да променим лицето на света. Ако не и докато не заявим света, ние никога не можем да трансформираме този свят. Следователно ние трябва да заявим този свят за наш, много наш, с визия за трансформиране.
Шри Чинмой
Това е много важно. Хората могат да преобразят ситуацията. Тук дава надежда Гуру. Ама това като приемеш, когато видиш, че ти си свързан с тези дървета, те променят въглероден диоксид в кислород, ти дишаш кислород. Всичко е свързано – земята, въздухът, дърветата, животните. Ние сме част от едно цяло. Ние не можем да бъдем изолирани от този свят. Не сме. Как да сме изолирани, ако няма въздух ще умреш. Ако няма слънце ще замръзнеш, ако няма земя, няма да имаш върху какво да стъпваш. Всичко, което те заобикаля, целият този външен свят, ти си взаимнозависим с него. Затова трябва да го приемеш, да го обичаш, да го преобразиш. Онова, което е лошо, онова, което в тебе нещо дисхармонично, отрицателно, ако ти го промениш в себе си и този свят ще започне да се променя. Ти ще почнеш да преобразяваш света с това, че ще се хармонизираш себе си, ще медитираш, ще осъзнаваш, ще имаш любов към Бог, ще се усмихваш. И когато много хора започнат да изживяват това, може по някакъв начин да донесат трансформация.
Гуру даваше Пробег на мира – хората да медитират, да тичат за мир, да правят нещо положително. По някакъв начин за света. За преобразба. Само ако започнат хората да правят тези неща, ако се променят, само тогава е възможно. Иначе не е възможно никаква промяна външна, ако няма индивидуална трансформация.
Ако няма индивидуална трансформация, няма преобразяване на света. Всеки индивид е отговорен за себе си. Ти си отговорен за света. Ако ти не се трансформираш, светът пропада, защото още един идиот има, който помага за общото унищожение. Това е отговорност. Не осъзнаваш, че си отговорен за света, ама си отговорен. Всеки един от нас. Ние творим това да бъде така с нашето невежество. Божественото ни дава шанс. Той е тук, казва: „Мои любими деца, усмихвайте се, обичайте, заявете”, а ние какво правим? Не обичаме, не се усмихваме, правим щуротии, убиваме се, мразим се, не се приемаме един друг, нямаме близост, нямаме контакт един с друг.
Хората, с които нямаш контакт – някакви тъпи отношения. Всички такива неща, създават една голяма аура на тъпота в целия свят. Това е на широко поле – всичко се вижда. Ние мислим, че нашият живот е наш живот и какво ни пука – аз си живея… Ти не живееш, не можеш да живееш сам за себе си. Никой не живее сам за себе си. Всеки живее в някакво отношение с другите хора, с природата. Никой не е изолиран, никой не е на остров в този свят. Всичко е взаимнозависимо. Не можем да се изолираме едни от други. Не може да не ни пука за другите. Просто хладнота. „Няма нужда аз да комуникирам с теб, няма нужда аз да те обичам, няма нужда да се усмихвам, няма нужда да те заявя. Ти просто… тук случайно съществуваш в моя свят. Аз съм си аз и ми е много пука за всички останали“. А много хора са в това съзнание, не е ли така?
Кану
Рисуването е един вид запознаване сами със себе си. Дори да не рисувате, казвате: „Не знам нищо да рисувам“. Недейте да знаете, просто рисувайте. Пуснете да се случва. И наблюдавайте това, което се случва. Бъдете свидетел на това, което рисувате. Какви емоции предизвикват тези цветове или тези форми, какво се задвижва вътре във вас, когато рисувате това нещо. Рисувате нещо и то предизвиква определена емоция, определено чувство. Това усещане, което тази рисунка предизвиква, опитайте се това да го почувствате в себе си. Бъдете съзнателни да осъзнаете тази част. Защото има една голяма част в нас, която е неосъзната. Черна Африка, Тъмна Индия, няма никакво съзнание за това, което носим, какво носим в себе си. Чрез рисуването ние ставаме по-съзнателни, по-осъзнати. То ни помага да се осъзнаем какво носим, какво има в нас, за да можем да намерим Сита и най-после да се споят с Рама. Принципно рисуването може да ни помогне. Така, че има смисъл. Има трансформация в това, има осъзнаване.
Кану
Творчеството е много хубаво нещо. Когато започне творчество да се проявява в човека, той започва да излиза от тинята. Започва първо да рисува нещо и полека, полека става цветно, после става красиво. Това е трансформация. Трябва да има творчество, трябва да има изява, трябва да има действие, тогава нещо се случва. Имаш нужда да правиш действие. Така трансформираш нещата, преобразяваш ги в действие. Много важно е това. Правиш някакво действие – творческо, любящо, положително, нещо от сърце правиш. Каквото и да е. Може и да е малко, но то може много да помогне.
Кану
Трябва да тече, толкова съвършено да тече, без мисъл да нарисуваш нещо най-спонтанно. Обаче спонтанността не можем да я имитираме. Най-трудното нещо, не можеш да имитираш спонтанност. Може да се преструваш, че си спонтанен, но си личи, че имитираш, не си спонтанен. Докато имитираш, не си спонтанен.
За да можем да направим творчество, трябва да изоставим ума. Не да правим имитация на нищо. Трябва да дойде пълна тишина у нас, пълен покой. И от тази тишина да се роди нещо, да се появи нещо, да имаме доверие в неизвестното. Имате голяма стена пред вас, трябва да я нарисувате, а не знаете какво ще нарисувате. Седите и гледате. Трябва да имате едно вътрешно доверие в съществуването, да пуснете да се случи да не се намесвате, да имате доверие в нещо повече от вас. Да бъдете нещо повече от един човек с четка. Да имате доверие в тишината, в нещо което не може да се предвиди. Не в ума. Творчеството е медитация, от медитацията се появява истинското творчество.
Кану
