…..Бавно, съвсем бавно
девствената зора разцъфва
в моето стремящо сърце…..
През 1980 година започнах да практикувам йога. До сега практикувам всеки ден. В края на 1990 станах ученик на Шри Чинмой. През 1992 година, бях решил да спра да правя изложби, пърформанси, всякакви такива прояви на изкуство… Тогава ми предложиха изложба с група ZERO в Скопие, в Ред и Хаос. Аз не приех. Казах, че няма вече да правя никакви публични пърформанси. Само ще медитирам. Имам Гуру, не се интересувам вече от суетата на художник, и отидох да медитирам в центъра Шри Чинмой, в Скопие. Същата вечер, когато отказах да участвам с група Зеро в изложбата, в медитация ми се появи, буквално се спусна този пърформанс. Видях цялото това събитие, заедно с музиката. Нямаше мисли, само ми се даде да видя как ще изглежда… Каква музика ще върви, кое, как, що… все едно Гуру ми каза отвътре, не с думи, че трябва да направя този пърформанс.
На сутринта се обадих на хората. Казах – ще участвам с един пърформанс. Беше в музея на град Скопие. В центъра на града, в една стара срутена гара от времето на земетресението. Събитието беше официално, на отварянето бяха дошли може би 200-300 човека, снимаше телевизия – доста публично. Аз нямах намерение да бъде толкова публично… Явно по волята на Гуру, така дойде да го направя.
От тогава, в Скопие този пърформанс съм го правил общо четири пъти, различно, с варианти. Два пъти в Германия – в Нюрнберг и Дрезден и тук в България, вече много пъти. Реших да го правя тук в България. Сега живея тук.
Това е един пърформанс, който буквално се случи, даде се свише. Аз не съм го мислил. Затова се радвам. Той е един вид предложение в знак на благодарност на Шри Чинмой, за неговото вдъхновение. Бях толкова години с него. Той ме е вдъхновил, помогнал ми е безброй пъти и още ми помага, въпреки че не е в плът, че не е телесно присъстващ в тази материална реалност, Гуру присъства за мене. Предлагам на него този пърформанс в знак на благодарност, защото всъщност, най-висшата молитва на човека е благодарност.
Във времето пърформансът е претърпявал множество различни трансформации. В началото той е бил с много по-голям небесен кръг, с едно момиче, което пали свещите на фона на няколко момчета, които пеят песента Уша Бала Ело.
В последствие в кръга влиза едно момиче, а друго пали свещите, като на фона зад тях вървят филми и музика. След това около кръга застанаха още 4 момичета…
Може да се каже, че той е нещо живо и динамично – непрекъснато променящо се създаващо се, развиващо се, но това, което е неизменно е, че винаги където е пърформансът, там са мирът и тишината светлината и любовта, които се спускат с него.
След дълга пауза от малко повече от две десетилетия, пърформансът ще се появи отново, възроден и обновен, за първи път в България – в град Шумен, заедно с изложба с картини на Перица Георгиев, през пролетта на 2013 г.
От тогава Пърформансът е поставян малко повече от 20 пъти в различни градове. София, Пловдив, Кърджали, Русе, Варна, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Сливен, Дупница и в Бургас. В някои – повече от веднъж.
Пърформансът е възможност за всяко чувстващо сърце да усети мира и радостта, светлината и любовта и да им даде водещо място в своя живот, обръщайки гръб на страха, съмнението и безлюбието, и трайно да заеме своето място в редиците на войската, която ще отвоюва свободата на човешкото съзнание.
