Господ Гауранга: Въплътената Любов

Първата пиеса, която направи нашата малка театрална трупа беше нещо като подарък за Кану, по случай неговия рожден ден.

Както може да се забележи, откъм дрехи и реквизит не бяхме особено подготвени, затова пък бяхме супер вдъхновени и много мотивирани. Избрахме си приказка за Шри Чайтаня и Нитянанда Прабху. Подготвихме текста, раздадохме ролите и започнахме репетиции.

Приказката разказва за силата на безусловната любов. За това как двама пияни разбойници срещат Шри Чайтаня и Нитянанда Махапрабу, удрят Нитянанда по главата с една делва и той пада, прималял от болка. Въпреки че му причиняват болка, той им казва, че това не е причина да не им даде цялата си любов. Това предизвиква качествена промяна в разбойниците пияндури и те се превърнаха в посветени бхакти.

Когато мина представлението и ние повече нямахме пиеса, която да подготвяме, изведнъж усетихме как нещо съществено липсва. Възможността да правим нещо заедно. Нещо, което да правим ей така – без да е свързано с пари, слава или някаква друга користна цел. Нещо, което правим, защото ни е хубаво да го правим заедно.

За следващия рожден ден на Кану подготвихме нова пиеса, а после пиесите започнаха да идват и не само за празници, с което превърнаха всеки ден от годината в празник!

РОЛИ:

  • ЧАЙТАНЯ (Господ Гауранга)
  • Нитянанда, неговия обичен равностоящ
  • Джагай и Мадай, двама братя хулигани
  • Бхакти

 

(Чайтаня и Нитянанда с няколко бхакти вървят по улицата и пеят Hari Bol, Hari bol с дълбока радост.)

Hari Bol Hari Bol Hari Bol Hari Bol durbar ananda nartan kallol

 

НИТЯНАНДА: О, Господ Гауранга, твоето издигане в небесата на Бенгал по това време, време, в което нашата провинция е забулена в мъгла от суеверие, невежество и песимизъм, е върховна благословия от Провидението. Свръхестествената Светлина, която хвърляш върху нашата спяща и угнетена страна, буди децата й за нов живот. Твоята работа и Твоите чудеса не се правят, за да привлекат вниманието на хората, но за да дарят любовта Ти, Твоето състрадание на бедното страдащо човечество. За теб един грешник не е предмет на гняв или презрение, а повод за състрадание и любов.

 

ЧАЙТАНЯ: В моята философия, Нитянанда, ние няма нужда да изключваме сетивата. Ние трябва да държим сетивата си непокътнати. Но също никога не трябва да забравяме да ги държим под съответния контрол.

 

НИТЯНАНДА: А-а! Ето ги онези двама демони в човешка форма, братята Джагай и Мадай.

 

(Мадай, по-младият и по-яростен от двамата, държи глинена делва. Изведнъж той мята делвата по Нитянанда, като го удря и ранява по челото.)

НИТЯНАНДА (пее Merechis kalasir kana ta bole ki prema debo na): Ти ме удари. Моето чело е ранено и кърви от удара на тази делва. Но въпреки това аз съм вън от себе си от радост, тъй като най-накрая вниманието на Господ Гауранга ще бъде привлечено от вас двамата, най-лошите възможни грешници, и неговата спасителна Милост най-накрая ще се излее върху вас. Само едно негово докосване или поглед вършат чудо на чудесата.

 

ЧАЙТАНЯ (разгневен на Мадай): Как смееш да удряш моя Нитянанда? Ще призова чакрата ми да те накаже, Мадай. Няма да толерирам страданието на моя истински ученик, който ми е по-скъп от собствения живот!

НИТЯНАНДА: Мой Господи, не искам спасение точно сега. Първо спаси най-големите грешници в света и тогава можеш да вземеш моя случай под внимание.

 

ЧАЙТАНЯ: Нитянанда, ти наистина си въплъщение на прошката. Но моят гняв не е угаснал. Аз ще накажа Мадай.

(Чайтаня се обръща към Мадай. Мадай го гледа дълго време, сякаш покорен от магия. В групата настава мълчание.)

 

МАДАЙ (настрани): Само при вида на Чайтаня аз чувствам голяма промяна да настава в мен. Моето вътрешно същество е хванато, като земя, сграбчена в ноктите на котка. Неговото тихо влияние променя живота ми. (Към Чайтаня) О Чайтаня, мой Господи, аз не моля за прошка от теб, нито се боя от наказание. Нека дойде и аз ще го приветствам. Само ми кажи, има ли някакъв начин, някакво изкупление, чрез което да мога, в някой бъдещ век да се докосна до лотосовите Ти нозе? Само ми кажи начина, ако има такъв, и после ме изостави.

(Мадай пее.) Rama Raghava Rama Raghava Rama Raghava Rakshamam

Krishna Keshava Krishna Keshava Krishna Keshava Pahimam

 

ЧАЙТАНЯ: Мадай, твоята молитва е същевременно поразителна и значима. (Благославя Мадай и Джагай.) И двамата, ти и брат ти Джагай, ще бъдете трансформирани в души, по-свети от най-светите. Не може да има и сянка от съмнение, че това чудо, което предвиждам, скоро ще стане най-явната Истина.

МАДАЙ: О, Господ Чайтаня, твоят живот е живот, пълен с чудеса, а нашият е живот, изпълнен с благодарност към Теб, о, Любов Въплътена!

 

(Всички пеят, излизайки.)

Bhaja Govinda charan arabinda Shyama sundara Gokul ananda