Порция търси спасение

През 1964 г. Христо Георгиев, когото всички знаят като Джими, е на 33 години и работи в културно просветния сектор на ОРБ (органи за ред и безопасност).

В тогавашната държавна уредба на Народна Република Македония като част от СФРЮ, това е в министерство на вътрешните работи – дом за култура. Неговата функция е отговорник за културата, просветата и допълнителното образование, а отговорностите му са свързани с организиране на културни мероприятия, концерти, обучения и курсове по езици, фотография, рисуване, регулярно запознаване на служителите и работещите в ресора с произведенията на западната култура, кино и филмова индустрия и т.н.

По това време началникът на неговата служба се пенсионира и на негово място идва нов. А според както е функционирала тогава системата, новият си идва и с нов персонал.

Подменят персонала където както е възможно, но за Христо разбират, че има роднини и близки приятели на високи обществени постове. Новата управа на ОРБ и на дома за култура в частност, не биха искали да стъпят накриво с това, че ще освободят без основателна причина от длъжност човек, който иначе е искрено посветен на работата си и отлично я върши, затова създават предпоставки той сам да си напусне. Отнемат му функциите, пренасочват или елиминират работни задължения – по всички възможни начини му казват: „тук място за теб няма“.

Той се опитва да разговаря за новото положение, да разбере как ще бъде с неговата служба, но се сблъсква с лицемерие и лъжи, отчайващо много лъжи.

Обзема го порив да пише… В крайна сметка на кого, ако не на белия лист, можеш да кажеш всичко в такива моменти. Така го спохожда идеята за планета, на която истината все още съществува и учените от тази планета – разбрали, че тук на земята успешно сме се справили с нейното унищожение, идват за да съберат научни материали и сведения как да унищожат истината и на тяхната планета.

Скоро след като написва романа напуска работа и започва да се занимава с журналистика, което прави до края на своя трудов стаж.

……….