Мекам

Вратата е винаги отворена

Това, от което имаш наистина нужда; онова, което може наистина да те освободи; онова, което може да ти даде нов живот, удовлетворение, смисъл в живота, това е в теб, то не е навън. А ние го търсим навън през цялото време. Ако не го намерим вътре, няма никакъв смисъл от търсенето навън. Това, от което наистина имаме нужда, това е в нас. Само не сме съзнателни за него.

Като кажа „вътре във вас“, не мислете, че казвам в белите дробове, черния дроб или бъбреците. Вътре във вас това е състояние, което не е в ума, защото умът е всъщност записка от външния свят. Умът помни всички изживявания отвън, които сме имали, и помни миналото, всички книги, които сме чели, информации, той е просто външен феномен.

За да открием истинското в себе си, трябва да отидем оттатък ума. Оттатък външния феномен на ума. Няма друг начин. Не можем да го намерим, ако го търсим навън. Можем много да търсим, но няма да го намерим.

Имало един суфи на име Хасан. Хасан всеки ден се молел, плачел пред вратата на една джамия. Господи, отвори вратата, отвори вратата. Плачел пред вратата на джамията.

Рабия минавала всеки ден пред него и го гледала как се моли, как плаче… Един ден пак дошла, а той пак плачел. „Господи, отвори вратата, пусни ме да вляза в Твоя свят.“ Рабия го ударила и му рекла:

— Хайде, влизай. Вратата е отворена винаги. Не виждаш ли?

Божественото не е скрито. Скрито е, защото имаш ум, имаш представи, че е далече, че не можеш да го стигнеш. Твоят ум, твоите представи Го блокират. Не можеш да Го откриеш заради ума си. Божественото не е скрито, Той е тук. Това е непрекъснато тук. Вечно тук и вечно сега. Обаче хората не могат да Го намерят.