Ние не можем да видим уникалността на сътворението, защото нашият ум е склонен да преценява. И тук точно започва медитацията. Това е начално медитативно изживяване. Когато спираме да преценяваме и да избираме: „харесва ми – не ми харесва“, „добро – лошо“ – просто нещо се случва и тогава това става уникално. Гледаш – морето оживява, говори. Това е един език на вълните… Това се случва, просто най-съвършената музика, вятърът… Всеки един звук, всичко, което чуваме, е древната музика и винаги нова. Най-древният звук. Звуково присъствие. Ако можем да слушаме така живота, съществуването, без предразсъдък, ние сме се освободили от ума и егото.
За да видим красотата на едно нещо, ние трябва да имаме красота в себе си, в сърцето. С любовта е същото. Ако не усещаме любов и красота вътре, не можем да ги видим навън. Затова ни е скучно, затова имаме лоши чувства към хората, към атмосферата, към всичко. Защото нямаме любов и красота в своето сърце. Един ученик попита:
— Гуру, защо ми е скучно?
Гуру каза:
— Защото не си играеш в градината на сърцето с твоето дете – душа. В красивата градина на твоето сърце.
Скучно ти е, защото си в ума. Сърцето ти е затворено. Ако сърцето ти е отворено, не ти е скучно. Винаги празнуваш.
Reviews
There are no reviews yet.