Изкуството е нещо много по-дълбоко от рисуване, музика или писане. То е нещо, което е самия живот. Защото Бог е истинския Творец. Той е творецът и ние живеем в Неговото изкуство. Ние творим защото Той е творец, Той твори, затова и ние творим. Ние творим тези мебели, тези сгради, творим този живот, тези отношения, войни, това всичко е сътворение, концептуално изкуство. Всичко това е един вид изкуство. Ние също творим хората. Не че само Бог твори, ние сме Негови деца. Ние също творим. Така че аз съм абсолютно за това да разберем творчеството в дълбочина. Да го разбереш като нещо най-естествено. За мен да рисувам на компютъра е съвсем естествено. Сега например почти спрях да рисувам на хартия и почти само на компютъра рисувам.
Кану
Перица Георгиев – Пепси е творец, чиито творби винаги пулсират със силни духовни вибрации, а художествената му мисъл и чувство се предават чрез повече от едно творчески средства. Преди всичко той твори в областта на изобразителното изкуство, но често се изразява чрез музика, поезия и реторика. Всичко това заедно оформя неговата творческа вселена. Всъщност в творческия процес той винаги е настоявал за свободата и разбира се за Същността. За него произведението на изкуството трябва да бъде един вид ритуал за освобождаване от стереотипи и условности и преминаване в друг, трансцендентален свят, който предлага напълно нови визии и перспективи. За Пепси, като художник, тези аспекти на невидимото винаги са били по-интересни от миметичните и описателни практики. Това се вижда от най-ранните му картини и рисунки, напълно автентични и зрели произведения.
Тази негова особеност не представлява изолирана и разединена поетика на местния фолклор. Пепси е отворен за света и вселената. Той много добре познава историята на изкуството. Винаги е имало художници, които са били вдъхновяващи и близки до него, художници като Пол Клее, Василий Кандински, Хуан Миро, Кърт Швитерс, Марсел Дюшан, Макс Ърнст, Жан Дюбюфе, Джаксън Полак, Пиер Алешински, Карел Алеспе, Асгер Йорн…
Широкият му изследователски дух не спира в съвременната западна, до голяма степен евроцентрична култура. Неговият интерес се разпростира и към изкуството на културите от Третия свят, Индия, Китай, Африка и Доколумбова Америка, към австралийското аборигенско изкуство и всичко, което като произведение не е замърсено от стандартните конвенции. За Пепси класическият академизъм е изкуство, което жертва свободата на изразяване в името на разума, като разумът тук се разбира в контекста на критиката на Кант към практическия ум.
Изкуството трябва да се движи от дълбоки импулси. То трябва да разкрива, а не да копира, и подобно начинание изисква смелост. Подобно поведение прави изкуството завладяващо, дори ужасяващо.
При Пепси изкуството е навсякъде и по всяко време. Противно на тезата на Джоузеф Бойс, че всяко човешко същество е художник, при Пепси се проявява платоничният свят на идеи и всеки може да осъзнае тази истина, да се събуди в един будистки смисъл на думата. Тогава всеки човек би бил свободен да бъде художник, а може би готвач или свещеник…
Отново детерминизмът измъчва свободната воля. А естетическата концепция на Пепси е точно максималната свобода. Такъв духовен авантюризъм плаши обикновения и конвенционален ум, който вече е програмиран от социалните норми, посредствените реалности и авторитаризма на системата.
В крайна сметка това, което е ценно, както в естетически, така и в етичен контекст, излиза наяве, но процесът е дълъг и труден, особено когато на сцената се появи нещо странно и нестандартно. Новото и непознатото плашат и поне объркват. Особено когато това се случва в относително консервативна среда. Тогава тази абсурдна борба за доказване на определени творчески позиции, които предполагат провокативност и нестандартност, става още по-трудна и отчаяна, но съдбата на героя, а истинските герои са творците, е да се бори докрай. Това е избор, който се превръща в съдба. Това е свобода, която предполага отговорност, и това е сила, която се проявява чрез финес и съпричастност. Ето защо в създаденото от Пепси изкуство, освен естетическия компонент силно преобладава и етическият. Това се вижда най-добре от неговите колективни проекти.
Всъщност артистичният навик на Пепси винаги е бил максимално отворен. Без никаква дискриминация той приема всички, които искат да участват в колективното създаване на произведението на изкуството, чието вдъхновение е той. С безкрайно търпение и сериозно уважение към участниците в тези концептуални творби бяха създадени творби, които силно отразяват духа на времето.
Освен всичко друго, Перица Георгиев – Пепси е мултимедиен художник. В допълнение към богатата си живописна работа, която реализира няколко стилистични фази, Пепси често създава музика, понякога поезия. Харизматичният му артистичен характер завършва цяла поетична, но и духовна вселена, в която всяка добре обмислена храна е добре дошла. Тук Пепси надхвърля художественото от себе си в чиста метафизика. В тези моменти той прераства в духовен учител, но в същото време остава художник и лечител на душите във Вечността.
1980 – Скопие, Македония, Дом на младите „25 май”
1985 – Скопие, Македония, Дом на младите „25 май”
1986 – Сараево, Босна, Новинарски клуб
1987 – Бреда, Холандия, Kunst under the Toren
1988 – Скопие, Македония, Музей на Македония
1989 – Щип, Македония, Дом на младите
1991 – Скопие, Македония, Художествена галерия „Даут Пашин амам”
1995 – Нюрнберг, Германия, Замъка Алмсхоф
2000 – Бостън, САЩ, Частна галерия
2003 – Пловдив, Етнографски музей
2008 – София, Министерство на културата – галерия „Средец”
2009 – София, галерия „Аросита”
2010 – Ямбол, галерия „Жорж Папазов”
2013 – Шумен, галерия „Елена Карамихайлова”
2013 – Русе, Художествена галерия
2013 – София, Музикален център “Борис Христов”
2013 – Кърджали, Арт галерия
2014 – София, галерия “Веда арт”
2014 – Пловдив, Къща „Недкович“
2015 – Сливен, галерия “Димитър Добрович”
2015 – Велико Търново, зали “Рафаел Михайлов”
2015 – София, Университетска ботаническа градина
2015 – Варна, Арт салон на радио Варна
2016 – София, галерия “Кешан”
2016 – София, галерия “Махадева”
2016 – София, хотел “Хилтън”
2017 – София, хотел “Земята и хората”
2018 – Демир Хисар, Македония
2019 – Банкок, Тайланд, Арт център Бхонг 1919
2019 – Ангкор Ват, Камбоджа
2020 – Банкок, Тайланд, Сатхорн 11
2021 – Скопие, Македония, Национална галерия “Чифте амам“
1985 – Скопие, Македония, Музей на Македония, изложба с група „Зеро”
1986 – Скопие, Македония, Музей на Македония, изложба с група „Зеро”
1986 – Скопие, Македония, Музей на съвременното изкуство,
1986 – Скопие, Македония, Дом на младите, стенопис с група „Зеро”
1989 – Сараево, Босна
1989 – Кьолн, Германия, изложба с група „Зеро”
1990 – Панчево, Сърбия
1990 – Скопие, Македония, галерия „Глам”,
1991 – Скопие, Македония, Музей на съвременното изкуство,
1994 – Нюрнберг, Кунстбункер
1994 – Дрезден, Германия
1995 – Берлин, Германия, Петима македонски художници
Битие – Първа Мойсеева
Връзката между човека и духовността и нуждата от връщане към корените и единение със същността е неразривна.
С визуалния си речник Пепси говори за вътрешен импулс и външен израз. Творбите му представляват интимно-въображаем дневник, те са плод на личен белег и единство, което свидетелства за творческата енергия като образ на неговата душевност и чувствителност, а възвишеното, трансцендентното намира своята форма в динамиката на движението, форма, цвят, светлина…
Цветът е в основата на неговото творчество. Цветът е уловена енергия, която от ръката на автора получава жестова експлозивност и пълна свобода на тържествено излъчване. Техниката на живописта му предоставя изразителни възможности, с които постига особена живописна структура. Чрез него той извършва цветови изследвания на връзките между цветовете и повърхностите. Той не мисли абстрактно, а говори за вътрешните състояния, създава динамика и напрежение в настроенията, които оформят композицията в крайната му визуална репрезентация.
За Пепси образът е пространство за поставяне под въпрос на емоционалното присъствие на човека и търсене на личната истина и същността на съществуването. Всъщност Перица Георгиев говори за живота и празнува битието чрез творбите си.
Творбите на Пепси са освободени от своите физически ограничения и говорят преди всичко за състояние, в което реалността се трансформира в нова онтологична метареалност. Деконструирайки материала и възстановявайки го в нова визуална форма, той постига ефекта на трансформиране на реалността и се фокусира върху нейното вътрешно преживяване, трансформация и трансцендентност. В тази хармония хартията/платното вече не е обикновена двуизмерна повърхност, върху която са подредени деликатни нюанси и сложни акорди от тонове, а се превръща в метафизично междупространство на визуална концептуализация на мисълта в пространството. Именно поради това, картините на Пепси са духовен хоризонт в търсене на светлината, нейния произход и оформянето на съвършенството в несъвършеното, където централното качество на битието е жаждата и гладът за съвършенство.
Освен несъмнените дарби за изразяване на лого с езика на изобразителното изкуство, Перица Георгиев-Пепси съзерцава дълбоко и силно екзистенциалните тайни. Неговият порив към творчество намира окончателния си смисъл в доксологичното измерение на антропологичната и космологична мистерия, чийто характер е над всяка forma mentis и прониква в онтологично-персонологичните сфери. Всъщност предмет на неговите художествени вивисекции са екзистенциални тайни, несравнимо по-важни от художествения език.
Същността на енергията, преминаваща от една форма в друга като проява на непрекъснатия поток от космическа енергия, установява хармония, в която циклите на създаване, изчезване и повторно създаване говорят за трансформациите, на които е подложено всичко във Вселената.
Творбите на Пепси са визуална поезия и музика, които освен да бъдат видени, трябва и да бъдат прочетени или чути, пряко изживени. Те постигат може би най-важното в едно произведение на изкуството – събуждат въображението на наблюдателя. Визуалното възприемане на света, който го заобикаля, преплетено с неговото въображение, създава мозайка, в която се оформят необикновени визуални представи. Тези картинни представяния създават портал, който води до неговите емоции и вникване в творческата му чувствителност.
Именно поради тази причина творбите на Перица Георгиев-Пепси са духовен хоризонт в търсенето на светлината, след началото и оформянето на съвършенството в съвършеното…
Руми.
В живописта, Пепси е същият есенциален елемент, какъвто е Руми в поезията, тоест въплъщение на светлината и любовта.
Роден е в Скопие през 1957 г., където завършва Факултета по изящни изкуства през 1987 г. Член и един от основните поддръжници на неформалната артистична група „ZERO“, която беше активна в средата на 80-те години на македонската арт сцена.
Разположена в сърцето на старата скопска чаршия, докато пият чай в чайната „Галерия 7“, групата ще стартира първата неинституционална артистична дейност на македонската арт сцена. Ще рисуват стенописи, ще правят перформанси, просто в тези периоди изкуството ще заживее.
След „ZERO“ всеки продължава индивидуално по своя артистичен път. Пътят, който следва Георгиев, го отвежда към Шри Чинмой, към Изтока, индуизма, суфизма, към Руми, към Любовта и Светлината. По такъв начин той пристига в България, където живее и твори през всички тези години, посветени на любовта, която възпява чрез цветове и багри в творбите си.
Изкуство му, тясно свързано с неговия житейски опит, създава впечатлението, че се състои от две фази, които символично бих нарекла фазите на катарзиса и медитацията. Работата с групата ZERO и най-вече цялото му артистично творчество до 90-те години е катарзисен процес за Пепси, както лично, така и артистично. Това е период на търсене на собствената идентичност, търсене на своя път и лична изява, затова картината е бунтарска, брутална и честна, какъвто ще бъде и характерът на самия автор, който ще освободи собствените си младежки демони чрез картините си.
В живота на Перица голяма роля ще играят афинитетите му към източната философия и религия, но също така и духовните практики, като медитацията, на които Пепси ще се отдаде изцяло, и които ще окажат голямо влияние върху артистичния му път и намирането на собствен художествен почерк. Затова, ако се вгледаме в произведенията, създадени след 90-те години, постепенно, стъпка по стъпка, пред нас се разкрива артистичният почерк на Пепси, който днес е напълно индивидуален и лесно разпознаваем.
Това, което наистина завладява в неговите картини, е ефирността на цвета и метафизичните атмосфери – те са онтологични картини на Битието, предимно абстрактни по съдържание, където темата е сведена до асоциативно разпознаване, често допълнена с текстови анотации, творбите му наподобяват пейзажи от галактическото пространство, приказки нарисувани в злато и сребро, обагрени с извънземни цветове, през които блести нереална светлина.
Основната характеристика на художественото творчество на Перица Георгиев е неговата трансцендентност – картините му са чиста илюстрация на трансцендентални състояния на съзнанието, които художникът интимно преживява по време на своите медитативни практики, и в същото време, чрез живописната си практика, визуално предава пред очите на зрителя.
Това директно показва наличието на интимен свят, който съществува във всички нас и който се познава в момента, когато човек започне да се вглежда навътре в себе си.
Затова може да се каже, че изкуството му има терапевтичен и лечебен характер. За него рисуването винаги е било и ще бъде терапия и това се вижда в цялото му творчество. Неговото разбиране за изкуството е екзистенциално. Изкуството е необходимо сега и тук, за да задоволи жаждата на човека. Изкуството не е лукс на материалния свят, а възниква като екзистенциална потребност от дълбините на човешкото съществуване.
Друг елемент, характерен за творчеството му, е творческата синергия, т.е. моментът, в който сетивата се преплитат, така че паралелно един израз надгражда друг, една форма прелива в друга, една картина става въплъщение на няколко поетични стиха или стиховете се преливат в цвят, но не в какъв да е цвят, а в цвета на вселената, цвят, който не може да се опише, може само да се преживее.
Художественото творчество на Перица Георгиев е визуална поезия, която трябва да се изживее, за да бъде позната.