Зад кадър

Ако се вгледаме в цялото събитие „Театър Премананда“, съвсем ясно ще забележим стила и почерка на Кану, с които през далечната 1984 г. в Македония беше вдъхновил и създал и неформалната артистична група ЗЕРО. Творческият ентусиазъм, некомерсиалните движещи механизми, липсата на каквато и да била претенциозност, духът на приятелство, приемане, задружност, единство, творчество и свобода. Свобода, каквато само дисциплината и посветеността могат да дадат…

 

Взаимодействието с него дава едно усещане, че ти си окей, че ти можеш да проявиш творчески това, което носиш в себе си, и за това не е нужно някой да ти е дал разрешение да бъдеш актьор, писател, художник танцьор…

Защото ти си творец в самата си същност и защото самият живот може да бъде твоето изкуство. Така, реално, той на дело ни показваше как можем да творим заедно, да живеем заедно, в условията на единство, приятелство, братство и разбирателство, и че е напълно реално нашият творчески потенциал да създаде условията за това.

В театъра се случваше да участват и хора, които не бяха негови ученици. Всеки, който се почувстваше вдъхновен можеше да се включи и под любящата грижа на Кану да премине през целия алхимичен процес на обновяване, за да види и осъзнае механизмите, които са му пречили да прояви качествата си и да познае себе си в измерения, в които дори не е подозирал, че може да се проявява.