Творческото ежедневие на ученика
Страници, изписани с текстове на поеми, илюстрирани с рисунки почти на всяка страница.
Те разказват за едно посветено ежедневие и свидетелстват за това, как всичко, до което се докосне творецът се превръща в изкуство…
Тук думите са излишни – страниците на тефтера сами разказват за себе си.
Чуйте ги…
Цветя, що се срещат в кръг магичен
В танц див на безименен екстаз;
В шарен дъх звънтят в ехо вечно,
В движение безвременно – кръг, звън, тишина…
Ехото на тишината звънти песни нечувани,
Цъфтейки във вечно сега.
Дума безмълвна,
Екот…
Тук няма нищо, там няма нищо.
Къде да се скриеш от Истината?
Истината ще влезе победоносно в нашето съзнание, унищожавайки невежество от хилядолетия, което сме хранели животи и животи.
Истината идва, чистотата идва, нашите ега се опитват да оцелеят и се борят неспокойно срещу Истината, но уви Истината е Вечна, Всемогъща, Всеприсъстваща, Всезнаеща.
Битката е изгубена даже преди нейното начало – и няма битка дори, това са само вълните на океана, пеещи Песента на Вечното Блаженство.
Усмивката на Всевишния триумфално проблясва в нашите животи, събуждайки спящите ни души с Неговото нектарно Блаженство.
Победа за Всевишния, Победа за Всевишния, Негова Вечна Победа.
Времето спря и ние откриваме Вечното Сега…
Тук няма нищо, там няма нищо.
Но невежеството още съществува в тази пустота – то драска отчаяно тази пустота и безпомощно потъва дълбоко, по-дълбоко и по-дълбоко, изчезвайки в усмивката на нова зора; в изгряващото Слънце на Вечността – Победата на Истината е окончателна.
Само Истината побеждава… Сега и Винаги.
Сега и завинаги…