Така цялата енергия ни е блокирана и поради това тръгва да търси изход навън. Използва всякакви привързаности. Всякакви връзки, с които човекът се опитва да си възстанови енергийното поле.
Създаваме връзки с хора, с близки, с приятели, с любими, с гаджета, чрез които се храним енергийно.
Това ни дава енергия, ние му даваме енергия, обаче в тази енергия има записки и се създават едни маркучи, едни въжета енергийно между хората, през които текат информации – енергийни нишки, чрез които хората са свързани, през които текат информации и става кармически обмен. С всичко. С предметите, с хората – с хората даже още по-силно, защото хората имат подобни, да кажем, вибрации.
Хора с подобна вибрационна структура се свързват с тези енергийни нишки и между тях тече информационен обмен. Този обмен не е съзнателен, ти изобщо не знаеш, че това се случва. Това едва да ти пристигне до съзнанието. Случва се, без да знаеш...

Сега ние, че не се радваме в този танц, това е наш проблем, не е проблем на Бог. Той казва: Окей, танцувайте, радвайте се. Това е Кришна Лила, нали? Това е нещо Божествено този танц. Ние всички живеем в този танц. Целият свят танцува, пее. Птиците гледайте, дърветата, всичко пее и танцува. Цветята пеят, танцуват на вятъра и пеят. Целият свят възхвалява Бог. Всичко е в Негова чест, всички правят киртан, зикр. Спомнят си за Него.
Някой шейх казал на неговите ученици, на дервишите: Донесете ми цветя, когато дойдете утре.
И всички дошли с едни цветя, букети и му носят всички на шейха, обаче един дервиш идва само с едно изсъхнало цвете.
— Ти какво си ми дошъл с това изсъхнало цвете, гледай тези хора какво ми носят. Цветя, цветя, а ти с това изсъхнало цвете.
— Ами, като тръгнах да ги режа – казва, – слушам, че говорят, пеят, танцуват, правят зикр. Слушам, че правят зикр цветята, и не мога да ги прекъсна в зикр. Да ги убия, да ги откъсна, докато се молят… Не мога да скъсам нито едно цвете, защото всички се молеха, всички правят зикр, обаче като видях това, сухото цвете, то беше спряло да прави зикр и него го взех, защото не се моли…

Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината. Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да манипулираме и Него. Затова в сърцето търсим Истината, в нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли, да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето сърце. Истината за твоето същество живее в твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин. Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх.
Живот в любов с Кришна. Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо. То не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.

16 Твоята мисия

Когато ти се осъзнаеш за това, кой си, ще разбереш, че ти си Божията любов и Светлина. Трябва да осъзнаеш това, да го изживееш и тогава животът добива смисъл.

Ще разбереш каква е мисията ти, защо си се родил, какво трябва да проявиш в материалния свят, в ситуациите с тези хора, с които живееш. Ще разбереш не каква е ролята ти, а каква е мисията ти. Това е по-дълбоко от ролята. Ролята е нещо външно, а мисията е вътрешен феномен. Ролята е какво прави твоето тяло. Всеки има разни роли, обаче мисията е твоят вътрешен живот. То е като медитираш, да станеш съзнателен за това, кой си, ставаш съзнателен за своята мисия. С милостта на Бог, да се отвори съзнание. Съзнанието няма край.
Всевишният има мисия за всеки човек. Душата, вътрешното същество има мисия. Тази мисия трябва да я изживеем, да я проявим в живота. Тогава нашият живот добива смисъл. Докато не започнем да извършваме мисията на нашата душа, докато не започнем да излъчваме това, което ни е дадено отвътре, докато не направим това, което трябва да направим, нашият живот е празен. Нищо не сме направили. Мисията е много важна.

Гуру казваше, че когато намерим мисията на нашия живот, той добива смисъл и практиката има дълбочина. Иначе практиката, която правим, когато няма контакт с нашата мисия, тя е повърхностна. Когато открием мисията и практиката дойде от дълбочината на нашето сърце, тогава практиката добива смисъл. Тогава виждаме как всичко е съвършено. Откриваме тайното съвършенство в Съществуването. Не гледаме само лошите неща, не влизаме в комплексите, не проектираме страховете си върху хората. Почваме да гледаме със сърцето. Отварят се очите на сърцето. И тогава започваме да живеем нов живот.

Себенадминаване какво е? Можем ли да трансцендентираме истинското Себе?
Не, ние трансцендентираме егото, Азът не го трансцендентираме. Само егото. Когато трансцендентираш егото, влизаш в едно пространство, което те подкрепя, което е живо, което е любящо и не си сам. Хора влизат в него и там живеят. То е една златна светлина, на едно ниво съществува и там е лечебно. Когато дойдеш там, можеш да дишаш.

Това пространство те лекува. Да, то действа лечебно. Трябва да живееш в това пространство със сърцето и тогава това действа лечебно. Усещаш как отвсякъде идва много енергия и те храни, подкрепя те. Една златна светлина храни сърцето да свети. То свети, а светлината го храни да свети още по-силно. И така то свети все по-силно и по-силно, не се гаси.

Това е себенадминаване. Не спира. Егото не спира да изчезва. Безвремието не спира да съществува. То никога не е спряло. Било е преди егото да се появи. Това его пристига в някакъв свят, в който всъщност безвремието е владетел, не времето. Времето само изглежда, че владее със света. Всъщност истинският владетел на този свят е безвремието. Вечността владее тук. И любовта. Вечната любов. Това е Божията любов, тя владее в този свят. Най-голямата сила в света е това. Няма по-голяма сила от любовта. Няма любов като Божията любов и са-мо Божията любов е любов. Любовта не е нищо лично. Просто сърцето се отваря към Безкрая. И ти изчезваш в този Безкрай, в тази любов. Изчезваш в нея, за да се родиш в нея. Изчезваш в любовта, за да се родиш в любовта.

Раждаш се в това пространство и то те обновява. Затова не старееш. То те подмладява. Винаги отиваш към по-голям и по-голям връх. По-високо и по-високо щастие. Ново и ново нещо се ражда, непрекъснато положително израства. Не спира. И това те крепи. Това крепи тялото да не рухне. Духът в нас ни прави живи. Без него не сме живи. Само тела. Духът оживотворява цялото съществуване.

Учителят ни показва пътя без думи. Затова се казва: ``Учителят е пръст, който сочи към луната``. Той няма нужда да говори, ти просто го гледаш и той те гледа и това е. Срещата е съвършена.
``Няма думи между нас сега``, казва Мевляна.Няма думи между Гуру и ученика. Всъщност в тази среща няма думи. Думи може да се появят по-късно, може да говори, може да обясни за ума, за интелекта. И това е хранително за ученика, защото чрез думите на учителя в интелекта, в ума също пристига светлина. В сърцето пристига светлина и в ума пристига светлина. Индиректно някой ти дава храна, която съдържа нещо невидимо в себе си и то ти влияе по невидим начин. Въпреки че не е точно това или е нещо близко, или е дъбоко свързано с това и пак носи това като вкус. И ти се храниш с тази храна, с този вкус, който не може да се опише с думи. Като този аромат на Бог, на трансценденталното. То има ухание. Ухание, което не е от този свят.

Да приемем всичко без оплакване, да благодарим и да влезем в любов с Него. С благодарност за всичко. И за болката, и за благословията. Тогава можем да напреднем. Само в това неподелено съзнание. В това приемане. Приемането е най-висшето нещо, което може да избави хората. Приемането е благодарност за всичко. За всичко да кажеш „Ейвалла“. Ако някой те удари, да кажеш „Ейвалла“. Ако някой те благослови: „Ейвалла“. И за едното, и за другото. Ако за едното си благодарен, а за другото роптаеш, значи нищо не учиш. Не си трансформирал твоята животинска природа. Ръмжиш като куче.
„Спри да ръмжиш като куче и познай грижата на пастира” – казва Мевляна.
Спри да се оплакваш, а благодари!

Един ден Вишну и Нарада Муни се разхождали заедно. Нарада Муни е син на Вишну, който непрекъснато възхвалява баща си – Божи син, Нарада. Докато се разхождали, той попитал Вишну:
— О, Вишну, коя е тайната на Твоята Мая?
— Тайната на Моята Мая? Иди в това село, донеси вода.
Не му отговорил, пратил го за вода в това село. Нарада отишъл в първата селска къща, потропал на вратата и там му отворило едно момиче. Неговите очи се срещнали с нейните очи и той забравил за какво е дошъл. И вместо да попита: ``Имате ли вода?``, той питал бащата на момичето:
— Ще ми дадете ли вашата дъщеря, да се оженя за нея?
Бащата видял, че това е все пак духовна личност, казал:
—Да, ще ти я дам.
Така Нарада се оженил за нея и те имали три деца. Живеели си щастливо покрай реката. Един ден мусоните разляли реката. Реката заляла къщата, където Нарада Муни живеел с жена си. Той побягнал с децата и с жената от реката. Държейки единия син за едната ръка, другия за другата, най-малкия на врата, той бягал да се спасяват. За зла участ водата го застигнала и отнесла едното дете и жена му. Те се удавили. После друга вълна – другия син, после трета вълна отнесла и най-малкия син от гърба на Нарада във водата. Така и най-малкото дете се удавило в един водовъртеж. Той успял да се хване за един клон от едно дърво и се опитал да го спаси.
В този драматичен момент, когато най-малкият син се удавил пред очите му, това било голям шок, голяма болка изпитал. Ако някой баща има такова изживяване, може да разбере какво е това, ако твоето дете умира пред очите ти, това е много болезнено изживяване. В този момент чул гласа на Вишну.
— Нарада-а-а-а, къде е водата?
Междувременно минали години, години...
Това е Мая. Мая не се обяснява. Вишну не му дава концепт какво е Мая, направо го праща в Мая, да изживее какво е Мая. Времето е илюзорно, времето е Мая, времето и умът са Мая. Вашият ум и времето са Мая.

Отваря се едно друго измерение

Ако медитирате, първото нещо, което медитацията прави започват да падат илюзиите, които имаме. Като почнат илюзиите да отпадат, ние все едно умираме. Тогава хората ги хваща страх, защото им се маха външната броня – социалният трип. Почват някои работи да отпадат от нас в медитацията. Осъзнаваме някои неща, но трябва да сме искрени, когато медитираме. Да видим, че много неща, които вярваме, не са това, което вярваме.
В медитация много лесно си отиват тези неща. Ако медитираме в тишина, много представи, ментални предразсъдъци може да се махнат. И като медитираме по-дълго, може да усетим, че ставаме по-глупави, имаме по-малко информация, но затова пък ни се отваря едно друго сетиво. Отваря ни се една сензитивност за друго нещо.
Тогава можете да седите и да слушате. Да не се ядосвате и да не мислите, че знаете. Седите и слушате, спокойно, без бързане, без мисли, можете просто да се отдадете на настоящия момент, да спрете да очаквате бъдещия момент. Просто този момент, който е, такъв, какъвто е. Какво е това, което изживявате? Няма бъдеще, няма минало, какво изживяваш сега? Да спреш да искаш. Няма напрежение, няма да правим секс. Спокойствие, тишина, къде бързаш? Къде ще стигнеш? Под кривата круша? Какво мислите – че в следващия момент ще станете просветнати? Няма нищо да се случи. Никога нищо не се е случвало и никога нищо няма да се случи. Няма нищо, просто проблемът е с тази жизнена енергия. С този див звяр в нас, който напъва, напъва, напъва.
Ние сме изградили една твърдина на сърцето. Напъва, напъва, а ние не го пускаме и звярът напъва... и сърцето ни е бронирано. Не сте ли изживявали нещо такова? Бронирано сърце. Бронирано е, но пак си е сърце. Един ден сърцето ще излезе от бронята. Това се нарича отваряне на сърцето – когато излезе от бронята на свобода.