Книгите на Кану

Има хора, чиито думи са диаманти. Всяка дума, без изключение.
Има хора, чиито думи идват от дълбока тишина и носят благодат за всяко чувстващо сърце, което успее да ги чуе.
Когато срещнеш един такъв човек и припознаеш дълбочината и тишината в неговите думи….
Просто някак естествено се случва…
Започваш да вървиш след него и да събираш диамантите, които сипе около себе си.
…и от небето започват да падат цветя…
…и ангели запяват в сърцето ти…
…и златен дъжд от благодат се лее връз теб,
а сърцето ти не спира да пее химни на благодарност!

Книгите на Кану са съставени от аудио записи на беседи по време на сатсанг.

Всяка от тях е една възможност да се потопим в енергията на сатсанга практически по всяко време на всяко място.

 

Беседите са подбрани по теми. Всяка книга носи различен аромат, предлага различни пейзажи по пътя, но неизменно и неотклонно, като магнит ни дърпа към Истината. Защото истинският творец, твори с всички възможни изразни средства. Защото неговият живот е неговото изкуство.

НАЙ-НОВОТО ЗАГЛАВИЕ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО ПРЕМАНАНДА

Михраб

Краят на 80-те. Време, когато Кану се занимава активно с йога, мантра, медитация, ходи на интензиви, медитира и разбира се рисува. Точно в това време на интензивна работа върху себе си, три четири години преди да стане ученик на Шри Чинмой, съвсем неочаквано, без да е имал намерение или да е очаквал, той открива суфите.

По това време не знае нищо за суфизма, за исляма – нищо! Една вечер, както си седят с негов приятел йоги на каменния мост в Скопие, Кану вижда към тях да се приближава един силует. Човекът сякаш не стъпва по земята – левитира… И въпреки че е тъмно и няма никакво улично осветление, той ясно вижда, че човекът свети. Свети отвътре.
„Този е суфи“ – си казва и това поражда в него увереност, че трябва да се срещне със суфите…
Михраб – книга за живия суфизъм. Лекции и биографични бележки, записани по време на сладък сохбет с Кану Баба. Разкази от първо лице, за реални случки от живите срещи със суфите, в края на 80-те – времето преди да стане ученик на Шри Чинмой.
Вдъхновение почерпено от извора.

Прочетете повече
В суфизма няма проповеди. Проповеди има в някои религии, които искат да се наложат на другите. В суфизма няма проповед. Ако вържеш, вържеш, ако не, не ставаш. Имал съм тази възможност да седя доста с такива суфи, стари турци, казанджии, обущари, и да говорим някога. Аз да им разказвам една история, те – друга история. Седим с часове с тези хора и един сладък муабет с тях. Когато седнем с такива хора, направо да ти е сладко да пиеш чай, да се гледате, те излъчват една естествена положителност, едно естествено спокойствие. Да те слушат, да те чуят, добронамерени са, доброжелателни и се интересуват от това, което им казваш.
Ще ти споделят нещо и така, това трае часове. Понякога седим по 3–4 часа и само си разказваме истории. С един казанджия. Дърводелци, казанджии, обущари, стари занаятчии в турската чаршия в Скопие. И това са прекрасни хора, много търпеливи, с голямо търпение могат да те слушат...

Кеншо

Муладхара се затваря чрез страхове. В нея има много страхове, които все едно земята тегли от миналото. Страхове, които сме генерирали от предходни прераждания.
Страх за оцеляването, страх за какво ли не. Това са много дълбоки страхове и те се движат по чакрите нагоре и ни затварят центровете поред.
Както страховете идат нагоре, те блокират енергийните центрове и центровете се затварят. Този страх генерира чувство за вина, после – срам, после – тъга, и тук имаме лъжа – центровете са затворени, блокирани.
Прочетете повече
Така цялата енергия ни е блокирана и поради това тръгва да търси изход навън. Използва всякакви привързаности. Всякакви връзки, с които човекът се опитва да си възстанови енергийното поле.
Създаваме връзки с хора, с близки, с приятели, с любими, с гаджета, чрез които се храним енергийно.
Това ни дава енергия, ние му даваме енергия, обаче в тази енергия има записки и се създават едни маркучи, едни въжета енергийно между хората, през които текат информации – енергийни нишки, чрез които хората са свързани, през които текат информации и става кармически обмен. С всичко. С предметите, с хората – с хората даже още по-силно, защото хората имат подобни, да кажем, вибрации.
Хора с подобна вибрационна структура се свързват с тези енергийни нишки и между тях тече информационен обмен. Този обмен не е съзнателен, ти изобщо не знаеш, че това се случва. Това едва да ти пристигне до съзнанието. Случва се, без да знаеш...

Скритото съкровище

За да можеш да проявиш творчески импулс, трябва доверие в нещо неизвестно. В не-ума. Трябва да имаш доверие в нещо, в което не можеш да имаш доверие. Защото даже не знаеш какво е, а за това трябва храброст, смелост. Трябва да рискуваш да кажат: „Ей, тоя идиот гледай каква картина нарисува“. Не смееш да се издадеш, трябва винаги да имаш високо ниво. По-високо от другите, това е основа на егото. Винаги да си по-високо от всички останали. Не си, ама така си твориш. Аз съм си аз. Ти си ти, ама как си ти – като его. Това не е творчество. За да можем да направим творчество, трябва да изоставим ума. Не да правим имитация на нещо. Трябва да дойде пълна тишина у нас, пълен покой, и от тази тишина да се роди нещо, да се появи нещо, да имаме доверие в неизвестното.

Сърце на единството

Поканени сме на танц с Бог. Ние всъщност танцуваме през цялото време, ама не знаем. Танцуваме с нашите мисли. Танцуваме с нашите дела. Танцуваме с това, което правим, това, което мислим, това е все танц.
Прочетете повече
Сега ние, че не се радваме в този танц, това е наш проблем, не е проблем на Бог. Той казва: Окей, танцувайте, радвайте се. Това е Кришна Лила, нали? Това е нещо Божествено този танц. Ние всички живеем в този танц. Целият свят танцува, пее. Птиците гледайте, дърветата, всичко пее и танцува. Цветята пеят, танцуват на вятъра и пеят. Целият свят възхвалява Бог. Всичко е в Негова чест, всички правят киртан, зикр. Спомнят си за Него.
Някой шейх казал на неговите ученици, на дервишите: Донесете ми цветя, когато дойдете утре.
И всички дошли с едни цветя, букети и му носят всички на шейха, обаче един дервиш идва само с едно изсъхнало цвете.
— Ти какво си ми дошъл с това изсъхнало цвете, гледай тези хора какво ми носят. Цветя, цветя, а ти с това изсъхнало цвете.
— Ами, като тръгнах да ги режа – казва, – слушам, че говорят, пеят, танцуват, правят зикр. Слушам, че правят зикр цветята, и не мога да ги прекъсна в зикр. Да ги убия, да ги откъсна, докато се молят… Не мога да скъсам нито едно цвете, защото всички се молеха, всички правят зикр, обаче като видях това, сухото цвете, то беше спряло да прави зикр и него го взех, защото не се моли…

„Сърце на единството“ е екстатичен подбор лекции, на Кану за любовта.

За любовта като същност, за любовта във всички нейни аспекти и проявления. От чисто телесната привлеченост и сексуалното общуване до безусловната, божествената, трансценденталната любов – отвъд дуалния модел на матрицата. За романтичната любов, вдъхновила множество произведения на изкуството, но също станала причина за множество трагични раздели между влюбени…

Откакто свят светува любовта е жадувана, възпявана, лелеяна, мечтана…

Човек дава име „Любов“ на множество небожествени чувства, желания, амбиции и ламтежи, но все още човечеството не е познало сладостната сила на истинската любов на сърцето.

Нектарните думи на Кану за любовта лекуват сърцето, вливат сила, дават вдъхновение и надежда и ни изпълват с вяра. А където са вярата и надеждата, там неизменно присъства и Любовта.

Защото ние сме необятно пространство изпълнено с нея…

И защото изгубени в суетата на този свят, ние изцяло сме забравили за това…

Пламъкът на стремежа

„Пламъкът на стремежа“ е още един безценен диамант от съкровищницата с вдъхновяващото слово на Кану. Една книга, в която сериозните неща са поднесени с много хумор и настроение, а от уж забавните изкристализира дълбоко и мъдро послание.
За разлика от предходните, тази книга няма конкретна тематична ориентация и спуска светлина и духовно разбиране върху множество активности от ежедневието, показвайки как всичко, което правим може да бъде практика, упражняване в осъзнаване, ако ние действително внесем светлина и осъзнатост в нашето ежедневие.

Защото, както казва Кану:
„Думите, за да станат Истината трябва да ги изживееш. Божието слово има сила, но ти трябва да го изживееш. Не е достатъчно само да го четеш и повтаряш.. Ако беше достатъчно, сега нямаше да има войни, нямаше да има убийства. Християните нямаше да убиват хора, нямаше да се убиват и помежду си….“

Прочетете повече
Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината. Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да манипулираме и Него. Затова в сърцето търсим Истината, в нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли, да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето сърце. Истината за твоето същество живее в твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин. Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх.
Живот в любов с Кришна. Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо. То не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.

Арт карти Кану

„Арт карти Кану“ са 57 картини на Перица Георгиев, от цикъла „Cyber art“. Всяка от тях е с номер, обозначаващ тема, върху която Кану дава духовен поглед и разбиране.

Това не са карти за гадаене, с които да надникваме в бъдещето, а по-скоро Art&Wisdom карти, които ни дават визуална и вербална тема, над която да медитираме през деня…

За разлика от картите таро, чийто картини някак минават зад кадър и човек неволно набляга на посланието, тук самите картини работят.
Със своята експлозия от цветове и форми, те носят вкус и аромат, който само се допълва и разширява от словото в книжката и също като хапче с удължено действие през целия ден те подсещат за себе си…

Прочетете повече

Арт картите са лимитирана серия, създадена да ни вдъхнови и отвори към изкуството и да ни даде по-дълбоко разбиране на ситуациите, в които попадаме ежедневно. Ситуациите, които сме свикнали да неглижираме, но които много често стават причина за конфликти, сблъсъци и недоразумения.

Комплектът съдържа 57 карти размер 110/140 мм, от пластифициран картон, покритие – UV лак.
Книжка с номерирани текстове, съответстващи на номерата на картите и всичко това опаковано в симпатична кутийка.

16 Твоята мисия

Когато ти се осъзнаеш за това, кой си, ще разбереш, че ти си Божията любов и Светлина. Трябва да осъзнаеш това, да го изживееш и тогава животът добива смисъл.

Ще разбереш каква е мисията ти, защо си се родил, какво трябва да проявиш в материалния свят, в ситуациите с тези хора, с които живееш. Ще разбереш не каква е ролята ти, а каква е мисията ти. Това е по-дълбоко от ролята. Ролята е нещо външно, а мисията е вътрешен феномен. Ролята е какво прави твоето тяло. Всеки има разни роли, обаче мисията е твоят вътрешен живот. То е като медитираш, да станеш съзнателен за това, кой си, ставаш съзнателен за своята мисия. С милостта на Бог, да се отвори съзнание. Съзнанието няма край.
Всевишният има мисия за всеки човек. Душата, вътрешното същество има мисия. Тази мисия трябва да я изживеем, да я проявим в живота. Тогава нашият живот добива смисъл. Докато не започнем да извършваме мисията на нашата душа, докато не започнем да излъчваме това, което ни е дадено отвътре, докато не направим това, което трябва да направим, нашият живот е празен. Нищо не сме направили. Мисията е много важна.

Гуру казваше, че когато намерим мисията на нашия живот, той добива смисъл и практиката има дълбочина. Иначе практиката, която правим, когато няма контакт с нашата мисия, тя е повърхностна. Когато открием мисията и практиката дойде от дълбочината на нашето сърце, тогава практиката добива смисъл. Тогава виждаме как всичко е съвършено. Откриваме тайното съвършенство в Съществуването. Не гледаме само лошите неща, не влизаме в комплексите, не проектираме страховете си върху хората. Почваме да гледаме със сърцето. Отварят се очите на сърцето. И тогава започваме да живеем нов живот.

Себенадминаване

Въпроси и отговори, разговори с Кану

Себенадминаване е първата от книгите на Кану, която излиза под формата на диалог и в по-голямата си част представлява разговори с ученици.
Учителят отговаря на въпроси на ученици, разказва приказки, дава един различен прочит на злободневни случки и ситуации, които сме свикнали да приемаме за проблемни.
В цели 272 страници, Кану нагледно показва как се прави от слона – муха, от мухата – комар, а накрая и комарът да изчезне…

Прочетете повече
Себенадминаване какво е? Можем ли да трансцендентираме истинското Себе?
Не, ние трансцендентираме егото, Азът не го трансцендентираме. Само егото. Когато трансцендентираш егото, влизаш в едно пространство, което те подкрепя, което е живо, което е любящо и не си сам. Хора влизат в него и там живеят. То е една златна светлина, на едно ниво съществува и там е лечебно. Когато дойдеш там, можеш да дишаш.

Това пространство те лекува. Да, то действа лечебно. Трябва да живееш в това пространство със сърцето и тогава това действа лечебно. Усещаш как отвсякъде идва много енергия и те храни, подкрепя те. Една златна светлина храни сърцето да свети. То свети, а светлината го храни да свети още по-силно. И така то свети все по-силно и по-силно, не се гаси.

Това е себенадминаване. Не спира. Егото не спира да изчезва. Безвремието не спира да съществува. То никога не е спряло. Било е преди егото да се появи. Това его пристига в някакъв свят, в който всъщност безвремието е владетел, не времето. Времето само изглежда, че владее със света. Всъщност истинският владетел на този свят е безвремието. Вечността владее тук. И любовта. Вечната любов. Това е Божията любов, тя владее в този свят. Най-голямата сила в света е това. Няма по-голяма сила от любовта. Няма любов като Божията любов и са-мо Божията любов е любов. Любовта не е нищо лично. Просто сърцето се отваря към Безкрая. И ти изчезваш в този Безкрай, в тази любов. Изчезваш в нея, за да се родиш в нея. Изчезваш в любовта, за да се родиш в любовта.

Раждаш се в това пространство и то те обновява. Затова не старееш. То те подмладява. Винаги отиваш към по-голям и по-голям връх. По-високо и по-високо щастие. Ново и ново нещо се ражда, непрекъснато положително израства. Не спира. И това те крепи. Това крепи тялото да не рухне. Духът в нас ни прави живи. Без него не сме живи. Само тела. Духът оживотворява цялото съществуване.

Метаноя

Християнски и еврейски истории
Избрани откъси от лекции на Кану – Перица Георгиев върху духовните ценности и добродетели

Книгата „Метаноя“ е сборник лекции и притчи свързани с Христос и с християнството, които сме имали възможността да слушаме и да запишем на срещи с Кану (сатсанг).

Тя представлява един свеж поглед над християнските ценности и добродетели, проникнати от непредубедения взор на Буда и със сигурност ще събуди в сърцата на читателя порив и стремеж към Истината.

Прочетете повече
Приказка за бабата – дявол

Дяволското в човека иска разделение. Иска да няма любов, хората да не се обичат. Има една история за бабата-дявол:
Един мъж и една жена много хармонично си живеели. Не повтаряли името Божие, ама имали хармония, обичали се. Един ден при тях дошла една баба и рекла:
— Мъжът ми умря и сега търся някое семейство да ме приеме да живея при тях. Имам пари, ама нямам къде да живея.
— Ще те вземем ние – казали те и я взели да живее при тях. Много добре си живеели, няколко дена, докато бабата-дявол не решила да направи нещо. Мъжът имал дюкян, бакалница и бабата отишла при него и му казва:
— Слушай, знаеш ли какво видях? Видях жена ти с един друг... като ги видях какво правеха, просто не мога да повярвам...
На мъжа му пламнала кръвта. Толкова ѝ вярвал на жената, а тя... Тръгнал той, ще отива да трепе жена си. Ще я накаже! Толкова го ударило...
Обаче бабата тръгнала преди него. По едно време гледа той, бабата върви пред него и влиза в една напусната къща. Доближил се да види къде отива и гледа, вътре трима дяволи. А бабата е единия от тези дяволи и тя говори на другите двама:
— Да знаете какво съм подготвила! Благодарение на мен сега тоя ще утрепе жена си. Много съм доволна от това какво зло направих.
Дяволите се ситят на лошите работи. Много се радват, когато направят някое зло за хората.
— И добре е, че не повтарят името на Бог – продължила бабата, – иначе щеше да ми е много по-трудно. Нямаше да мога да живея там, ако повтарят името Божие.
Мъжът чул това и веднага разбрал за какво става дума. Тръгнал към дома, да стигне вкъщи преди бабата. У дома жената го пита:
— Мъжо, какво става, защо си дошъл по-рано?
— Жено, имам нещо да ти кажа. Нямаме много време. Сега ще дойде бабата. Подготви се. Ще направим нещо – като влезе бабата, ние двамата в единство ще се концентрираме на нея и ще кажем: ``Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!``.
Влиза бабата и те двамата подготвени: ``Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!``.
Изведнъж черен пушек почнал да излиза от очите на бабата. Дяволщината не може толкова да изтърпи. Така мъжът и жената убили дявола.
Дяволът умира, когато се сложи в такава ситуация, дето да няма къде да бяга, а да трябва да слуша името. И той не може да издържи на вибрацията на името. Когато повтаряш името божие, ти изчистваш сърцето и не могат баджанаците да те хванат. Затова е много важно да се мантрува, да се молиш, но не само механично, истински трябва да се повтаря името. Това е важно.
Запомнете, когато мантрувате или когато пеете името, опитайте се да направите едно сещане към това име, което пеете. Тогава ще се въвлечете в това, ще ви бъде интересно, ще искате да го кажете повече и повече пъти, защото това ще ви дава радост. Това са мощни мантри. Заредени са с огромна шакти. Всички тези мантри, молитви, и християнски, и хинду имат огромна сила в тях. Ако се свържете със сърцето, докато казвате тази молитва, мантра, тя ще изгори вашите демони.
За Исусовата молитва „Господи Боже Исусе Христе, помилуй ме“, се казва, че тя изгаря демоните. Къде са демоните? У нас. Ако ние кажем тази молитва с любов към Христос, с посветеност, ние ще изживеем тишина. Ще изживеем присъствието на Христос. Това е силата на Исусовата молитва. Това е една от най-мощните молитви в християнството. Това е буквално оръжие срещу нашите демонични навици, защото ние имаме демонични навици. Ние сме усвоили много навици, които не ни служат за добро. Вредят ни по някакъв начин. Чрез мантрата, чрез молитвата, ние ще отрежем тези навици. Ще осветлим всички спомени, всички записки, ще ги пречистим. Отвътре ще ни стане светло, необятно и радостно. Сатва. Медитацията започва от сатва гуна.

Сладостта на безвремието

Книга за медитацията

Истинската медитация е абсолютно без никакво описване. Никаква религия, никаква идея, никаква мисъл за себе си, за религията, за другите – нищо. Изцяло чиста от всякакви замърсявания, всякакви описвания – това е пълна свобода. Няма вече рай, ад, няма вече религиозни теории, излизаш от целия този егрегор в медитацията. Затова според мен – а и Гуру същото казваше – медитацията е единственото спасение за хората. Ако почнат да медитират, да могат да влизат наистина в дълбока тишина, наистина да осъзнават дъха, да осъзнават себе си, има шанс да изживеят себе си директно. Няма друг начин. Всички, колкото и да говорят срещу когото и да е, когато дойдат до медитация...

Тишината и спокойствието са качества на нашата истинска природа – ни учи Кану.
Всичко, от което имаме нужда е да открием истинската си същност и да оставаме свързани с нея въпреки провокациите на ежедневието.
Да се научиш да не реагираш – това е един сигурен начин да хванеш юздите на ежедневието си.
Да овладееш умението да оставаш в себе си, независимо какво се случва около теб, това е да си овладял медитацията в нейните практически измерения.
„Сладостта на безвремието“ книга за това как да медитираме, как да оставаме в себе си, в различни аспекти от ежедневието, при които най-често реагираме неосъзнато.
Тя е мощен мотивационен стимул и вдъхновение за ежедневно упражняване в това да овладееш изкуството на медитацията и да я вкорениш в ежедневието си като начин на живот.

Пръст, който сочи към луната

„Пръст, който сочи към луната“ е книга, съставена изцяло от записи на беседите на Перица Георгиев – Кану, по време на сатсанг.

Разкази от първо лице, от действителен преживян опит, лекции върху теми, които със сигурност ще те накарат да поставиш под въпрос много неща, които си смятал за важни и ще ти покажат истински важните и стойностни неща за един човешки живот.

288 страници изворна мъдрост и вдъхновение.

Прочетете повече

Бог идва при човека под множество форми за време на неговия живот, но безусловно най-милостивата, най-състрадателната и любяща форма, която Той взима, за да го извлече от океана на невежеството е формата на Гуру (Учител).

Бидейки в човешко тяло, Гуру е човек, точно като теб, но бидейки изцяло просветлен и реализирал върховното Себе в това тяло, Гуру е безкрайната и безначална светлина във форма.

Гуру е формата, в която се стопяват всички форми.

Гуру е вратата към необятното.

Гуру е персонификация на Безкрая, мостът между два свята.

Гуру е живо доказателство за това как крайната материя и Безкрайният Дух могат да съществуват в едно и също пространство и време, в един индивид.

Гуру е изходът от страданието на вечното лутане в самсара.

Гуру е възможността за зрелия търсач, който осъзнал неспособността на този свят да даде трайно удовлетворение, искрено и от сърце е готов да се хвърли в последното отношение, свещеното отношение гуру – ученик. Отношението, с което излиза от света на отношенията и влиза в едно изцяло ново измерение на съществуването.

Гуру е възможността, която Бог любящо ни предоставя да Го обичаме и да имаме отношения с Него във форма.

Гуру е запаленият огън, чиито искри могат да прехвръкнат и към твоята свещ, ако се доближиш достатъчно близо…

За да бъдеш това, което си, може и да не ти трябва учител, но за да спреш да бъдеш това, което не си, ти със сигурност се нуждаеш от него!

Кой е Учителят и какво е неговото място в живота на ученика.

Учителят ни показва пътя без думи. Затова се казва: ``Учителят е пръст, който сочи към луната``. Той няма нужда да говори, ти просто го гледаш и той те гледа и това е. Срещата е съвършена.
``Няма думи между нас сега``, казва Мевляна.Няма думи между Гуру и ученика. Всъщност в тази среща няма думи. Думи може да се появят по-късно, може да говори, може да обясни за ума, за интелекта. И това е хранително за ученика, защото чрез думите на учителя в интелекта, в ума също пристига светлина. В сърцето пристига светлина и в ума пристига светлина. Индиректно някой ти дава храна, която съдържа нещо невидимо в себе си и то ти влияе по невидим начин. Въпреки че не е точно това или е нещо близко, или е дъбоко свързано с това и пак носи това като вкус. И ти се храниш с тази храна, с този вкус, който не може да се опише с думи. Като този аромат на Бог, на трансценденталното. То има ухание. Ухание, което не е от този свят.

Садхана

Несъзнателните хора винаги са в конфликт. Винаги са в неприятелско отношение един към друг. Небрежност, безлюбие – те живеят в тази атмосфера, затова не могат да сa щастливи. Самата природа на божествения закон е такава. Не че някой ги наказва – божественият закон е абсолютно неумолим. Абсолютно верен до милиметър. Няма грешка. Затова, ако страдате, трябва да разберете, че страдате оправдано, и да благодарите за страданието.
Без оплакване.
Прочетете повече
Да приемем всичко без оплакване, да благодарим и да влезем в любов с Него. С благодарност за всичко. И за болката, и за благословията. Тогава можем да напреднем. Само в това неподелено съзнание. В това приемане. Приемането е най-висшето нещо, което може да избави хората. Приемането е благодарност за всичко. За всичко да кажеш „Ейвалла“. Ако някой те удари, да кажеш „Ейвалла“. Ако някой те благослови: „Ейвалла“. И за едното, и за другото. Ако за едното си благодарен, а за другото роптаеш, значи нищо не учиш. Не си трансформирал твоята животинска природа. Ръмжиш като куче.
„Спри да ръмжиш като куче и познай грижата на пастира” – казва Мевляна.
Спри да се оплакваш, а благодари!

Кану често казва, че духовната практика е иглата, която е нужна, за да извадим тръна на невежеството от петата си. След като го извадим, вече нямаме нужда от иглата, тогава може да я оставим, но преди да извадим тръна, иглата е безспорно необходима, защото духовната практика създава ситуация, отваря пространство, подготвя място, където медитацията да се спусне.

Животи наред човек трупа всякакъв боклук в себе си. Това може да са енергии, емоции, мисли, изживяни страдания, негативни емоционални преживявания и те ни огрубяват, правят ни невъзприемчиви за светлината. Практиките, сами по себе си не са цел, те не са смисълът, но практиките подготвят градината. Докато не са отстранени всички плевели, всички тръни и изгнили корени, Градинарят не може да отгледа цветята на светлината и тишината в нашите сърца.

Историята показва, че никой не е дошъл до своята Буда Природа, без да е минал през садхана. Кану е минал сериозна садхана, години наред. Шри Чинмой от дете е започнал садхана, Буда е минал садхана… Всяка душа, реализирала Бог, неизбежно е минала садхана, по пътя към своята реализация, затова те медитират и без да им трябва практика, но ако читателят не усеща да е дошъл до съзнанието на Кану, на Шри Чинмой, на Буда, ако на читателя още не му се е случила медитацията, то не е добре да се пренебрегва потребността от посветена садхана, защото без нея не можем наистина да излъскаме съда до блясък, така че оттам да засвети светлината на Безвремието.

Казват, че духовната садхана не е гаранция, че просветлението ще се случи, но че без садхана е сигурно, че няма да се случи.
……………

Възможността е винаги тук.
И винаги сега.
Ето я!

Мокша

Притчи от хинду традицията, беседи върху хиндуизъм, йога, тантра

„Мокша“, както и всяка друга книга на Кану, не претендира да ви покаже „правилната“ религия, да даде информация, ново учение или доктрина. Ако се практикува със сърце и осъзнатост, всяка религия е правилна. Ако се практикува с фанатизъм, всяка религия е погрешна. Във всеки случай, отношението на Кану към религиите е отношение на уважение, на почит и на приемане. Той счита, че, осъзнавайки своята истинска природа, всеки може да разцъфти в есенцията на своя духовен път. Така християнинът ще стане по-добър християнин, мюсюлманинът – по-добър мюсюлманин, последователят на хинду традицията ще бъде по-добър хинду… Затова между редовете из цялата книга, четейки ще откриете, че Кану сочи към едно неотменно послание – в каквото и учение или религия да потопите ума си, винаги оставайте свободни от самоидентификация, оставайте като чисто съзнание, тук и сега. И нека винаги чистият и необременен ум да танцува свободен в безвремието на вечното настояще.

Прочетете повече
Един ден Вишну и Нарада Муни се разхождали заедно. Нарада Муни е син на Вишну, който непрекъснато възхвалява баща си – Божи син, Нарада. Докато се разхождали, той попитал Вишну:
— О, Вишну, коя е тайната на Твоята Мая?
— Тайната на Моята Мая? Иди в това село, донеси вода.
Не му отговорил, пратил го за вода в това село. Нарада отишъл в първата селска къща, потропал на вратата и там му отворило едно момиче. Неговите очи се срещнали с нейните очи и той забравил за какво е дошъл. И вместо да попита: ``Имате ли вода?``, той питал бащата на момичето:
— Ще ми дадете ли вашата дъщеря, да се оженя за нея?
Бащата видял, че това е все пак духовна личност, казал:
—Да, ще ти я дам.
Така Нарада се оженил за нея и те имали три деца. Живеели си щастливо покрай реката. Един ден мусоните разляли реката. Реката заляла къщата, където Нарада Муни живеел с жена си. Той побягнал с децата и с жената от реката. Държейки единия син за едната ръка, другия за другата, най-малкия на врата, той бягал да се спасяват. За зла участ водата го застигнала и отнесла едното дете и жена му. Те се удавили. После друга вълна – другия син, после трета вълна отнесла и най-малкия син от гърба на Нарада във водата. Така и най-малкото дете се удавило в един водовъртеж. Той успял да се хване за един клон от едно дърво и се опитал да го спаси.
В този драматичен момент, когато най-малкият син се удавил пред очите му, това било голям шок, голяма болка изпитал. Ако някой баща има такова изживяване, може да разбере какво е това, ако твоето дете умира пред очите ти, това е много болезнено изживяване. В този момент чул гласа на Вишну.
— Нарада-а-а-а, къде е водата?
Междувременно минали години, години...
Това е Мая. Мая не се обяснява. Вишну не му дава концепт какво е Мая, направо го праща в Мая, да изживее какво е Мая. Времето е илюзорно, времето е Мая, времето и умът са Мая. Вашият ум и времето са Мая.

Му

Дзен притчи и лекции върху будизма, дзен, медитация, и себеосъзнаване

Смисълът на думите е тишината.
Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен.
Tази книга не предлага ново учение, доктрина или нова идеология.
Тя е манифестация на тишината, проявена чрез думи.
Ако я добавим към знанието, с което вече са пълни умовете – възможността е пропусната.
Ако думите изпразнят умa, избистрят взора и пречистят заблудите, ще се появи ново разбиране.
Разбиране с аромат на невинност.
Ароматът на настоящия момент – парфюмът на вечността!

Ще позволим ли това да се случи?

Му

Прочетете повече
Отваря се едно друго измерение

Ако медитирате, първото нещо, което медитацията прави започват да падат илюзиите, които имаме. Като почнат илюзиите да отпадат, ние все едно умираме. Тогава хората ги хваща страх, защото им се маха външната броня – социалният трип. Почват някои работи да отпадат от нас в медитацията. Осъзнаваме някои неща, но трябва да сме искрени, когато медитираме. Да видим, че много неща, които вярваме, не са това, което вярваме.
В медитация много лесно си отиват тези неща. Ако медитираме в тишина, много представи, ментални предразсъдъци може да се махнат. И като медитираме по-дълго, може да усетим, че ставаме по-глупави, имаме по-малко информация, но затова пък ни се отваря едно друго сетиво. Отваря ни се една сензитивност за друго нещо.
Тогава можете да седите и да слушате. Да не се ядосвате и да не мислите, че знаете. Седите и слушате, спокойно, без бързане, без мисли, можете просто да се отдадете на настоящия момент, да спрете да очаквате бъдещия момент. Просто този момент, който е, такъв, какъвто е. Какво е това, което изживявате? Няма бъдеще, няма минало, какво изживяваш сега? Да спреш да искаш. Няма напрежение, няма да правим секс. Спокойствие, тишина, къде бързаш? Къде ще стигнеш? Под кривата круша? Какво мислите – че в следващия момент ще станете просветнати? Няма нищо да се случи. Никога нищо не се е случвало и никога нищо няма да се случи. Няма нищо, просто проблемът е с тази жизнена енергия. С този див звяр в нас, който напъва, напъва, напъва.
Ние сме изградили една твърдина на сърцето. Напъва, напъва, а ние не го пускаме и звярът напъва... и сърцето ни е бронирано. Не сте ли изживявали нещо такова? Бронирано сърце. Бронирано е, но пак си е сърце. Един ден сърцето ще излезе от бронята. Това се нарича отваряне на сърцето – когато излезе от бронята на свобода.

Мекам

Суфи притчи, суфи поезия, мъдрост и прозрения. Избрано от беседи на Перица Георгиев – Кану

Никакъв език, абсолютно никакъв език.
Само тишина.
А тази тишина е бременна.
Бременна с толкова много неща, които не могат да бъдат изговорени.
Този свят, в който живеем, е страхотна мистерия.
Това е Божието присъствие, това е Аллах.
Ние сме Аллах.

Суфи притчите са многопластово медитативно преживяване, в което е закодирано дълбоко мистично послание.

Тяхната характерна дълбочина и загадъчност, не идва с директни изявления и не внушава конкретни идеи, а съвсем деликатно води търсача към това сам да открие дълбоките мистични тайни на Сътворението.

В тях има един интелигентен хумор, чрез който посланието достига до сърцето на читателя в кодирана форма и според това до колко развиваме декодиращата мъдрост в себе си, всеки път можем да разберем една и съща история на различно ниво и да открием в нея различен смисъл.

Така притчите стават огледало на твоето собствено вътрешно израстване и индикатор за това до колко твоята жажда за Бог те е довела до истинско разбиране.

В лекциите Кану използва притчите, за да илюстрира посланието за нас, с което дава ключ към тяхното по-дълбоко разбиране.

В книгата са включени поеми на Руми, които са били четени по време на сатсанга, с коментари към тях и са разгледани множество въпроси, с които всеки търсач се сблъсква в духовния си път.

Шепотът на пролетта

Духовният процес на развитие е да се върнем към първичната невинност. Към първичната чистота. Онова чисто състояние на съзнанието. Онова от нищо незамърсено, като дете. Тогава можеш да обичаш, тогава любовта е чиста, тогава няма егоизъм. Когато минеш през всички неща от Адам до Христос, тогава се пречистваш.

Животът често ни поставя в ситуации да не знаем кой е верният ход, да не знаем защо се случват нещата именно така, а не иначе, защо именно сега, а не в друг момент…
Тогава човек отчаяно се впуска в дебрите на аналитичния си ум, за да преценява, обсъжда, коментира и анализира и това все повече ни обърква…

Защото в такива моменти, всичко, от което имаме нужда е да утихнем. Да станем толкова тихи, че да бъдем достъпни за този шепот. Шепотът на пролетта.

Шепотът на пролетта е тих, ненатрапчив, деликатен и много фин. Щом завибрираш на неговата честота, изведнъж всичко олеква и тогава усещаш, че можеш да дишаш с пълни гърди.
Нищо не се е променило, а всъщност всичко е променено и различно.

„Шепотът на пролетта“ не е книга, която се чете от корица до корица.

Просто отвори на произволна страница и позволи на магията на словото да потече към теб, в теб, около теб…
Защото няма по-добър начин да усетиш трансформиращата му сила…

Любовният танц на съществуването във вечното настояще

За да дойде духовно развитие, трябва да израстваме в обикновените отношения, за да осъзнаем качеството. Това е много важно. Да сме истински приятели. Да имаме любов към приятелите, защото понякога е трудно да им простиш, да ги търпиш. Колко си готов да жертваш твоето удобство или нещо, което ти мислиш за много ценно? Колко си готов да го жертваш за приятеля?

Книгата е създадена от аудиозаписи на лекции на Кану.

Посланията са подредени по дати – има по едно за всеки ден от годината и ако им дадеш шанс да влязат в ежедневието ти, те ще го трансформират по магически начин, за да изваят един неузнаваем Теб, пълен със светлина, любов и нестихваща радост.

В непосредствен стил, с лекота и ненадминато спонтанно изящество, представени пред нас се откриват истинските ценности, пренесени директно от извора.

Книгата е един вълшебен наниз от бисери и несъмнено може да бъде пътеводител за всеки, който чувства, че е изгубил вярната посока и спешно се нуждае да намери пътя към дома.

Тя представлява уникална възможност за читателя да се потопи в красотата и неизчерпаемото богатство на голямото сърце на автора.