Духовната музика събужда нашето сърце. Нашата вътрешна светлина се свързва с отвъдното. Случва се един вътрешен контакт. Това не е телесен вътрешен контакт. Това е контакт с нас самите. С Божественото, с което сме изгубили контакт, и за което нямаме съзнание.
Кану
Maha Mrityunjaya Mantra
Маха Мритюнджая Мантра – Една мала (108 пъти) на фона на звука от плискащи се в брега морски вълни, с гласа на Кану.
Записът ни дава възможност да мантруваме с Кану, и това наистина е една отлична подкрепа на личната ни практика.
Обложката на диска е с мотиви от картини на Кану.
OM Trayambakam Yajamahe,
Sugandhim Pushtivardhanam;
Urva Rukamiva Bandhanan,
Mrityor Mokshiye Maamritat.
Ние се молим на Господ Шива, чиито очи са Слънцето, Луната и Огъня.
Нека Той ни предпазва от всички болести, бедност и страх.
И да ни благослови с благоденствие, дълголетие и добро здраве.
Ние се покланяме на Шива – Трите очи (tryambakam) на Бога (yajamahe);
Който е аромат (sugandhim) и подхранва (pushti), и нараства (vardhanam) всички хора.
Тъй както узрелият плод (urvarukamiva) се освобождава (bandhanaan) (с намесата на „градинаря“) от робството на пълзящото растение, когато е напълно узрял; Нека Той освободи нас (mokshiya) от смъртта (mrityor), в името на безсмъртието (maamritaat).
Бог Шива, нарича tryambakam – този с трите очи, тъй като третото Му око е „отворено“ чрез силата на покаянието и медитацията. Третото око се казва, че се намира между веждите и се „отваря“, когато се достигне духовно пробуждане. Така че, когато ние се молим на Господ Шива, ние по същество искаме Неговата благословия и помощ в отварянето на нашето третото око на духовното познание. Естественият резултат от това пробуждане е, че ние вървим към духовно освобождение или moksha и постигане на свобода от цикъла на смъртта или прераждането. Пеенето на тази мантра води към духовното „съзряване“, така че Бог Шива да може да ни освободи от робството на всички материални неща, които ни обвързват!
Творецът е отговорен. Отговорността на един поет, музикант, художник е в това да манифестира духовни ценности. Да манифестира нещо, което идва от душата му, така че и хората като го видят, да се събуди нещо и в тях.
Кану
Mitakuye Oyasin
„MItakuye oyasin“ e aлбум с 13 импровизации на индианска флейта, които имат качества да успокоят и най-тревожния ум и да погалят и най-претенциозното ухо. Мелодии на сърцето, които идват от тишина и водят към тишина, те изпълват вътрешното пространство с тишина и мир и ни свързват с най-интимните кътчета на сърцето. Да чуеш тази музика, то е като да черпиш сила директно от недрата на майката земя, като да впиваш светлината директно от бащата слънце. То е като да се излегнеш на тревата в топъл летен ден и да наблюдаваш полета на орела в чистата синева на ясното лятно небе… Намести тялото удобно, отпусни се и позволи на звука да те води.
Флейтата на Кану ще ти разкаже приказки, ще ти покаже картини, ще ти разкрие атмосфери и ще ти открие неподозирани измерения на твоята собствена безпределна същност…
Почитам те в този цикъл на живота ни днес.
Благодарен съм за възможността да ти благодаря в тази молитва.
От Създателя, от върховния дар на живота, благодаря ти!
Благодаря на света на минералите, които изградихте и поддържате костите ми и целия план за моя житейски опит.
Благодаря на света на растенията, които поддържате органите и тялото ми и ме дарявате с лечебни билки, когато ме посети болест.
Благодаря на света на животните, които сте мои верни спътници в това пътешествие на живота.
Благодаря на хората, които споделят моето пътуване като една душа на свещеното колело на земния живот.
Благодаря на духовните хора, които ме водят невидимо през възходите и паденията на живота и носят факела на светлината през вековете.
Благодаря на четирите вятъра на промяната и растежа.
Всички вие сте моите връзки, моите роднини, без които нямаше да съм жив. Ние сме в цикъла на живота заедно, съжителстващи, взаимно свързани, съвместно изграждащи нашата съдба.
Никой, не по-малко важен от другия.
Всички сме част от Великата Мистерия.
Благодаря за този живот.
Фразата „Aho Mitakuye Oyasin“ може да се преведе буквално като „всички мои връзки (или роднини)“, „всички сме свързани“, „всичко е свързано“ или дори „всичко е свързано“. Това е молитва за единство и хармония с всички форми на живот: хора, животни, птици, насекоми, дървета и растения и дори скали, реки, планини и долини.
Най-съвършеният инструмент е човешкият глас. После барабанът, па флейтата, па струнните инструменти. Струнните инструменти се смятат за най-цивилизовани. Ситарът е върхът на струнните инструменти.
Кану
Gratitude
Една колекция от 18 оригинални флейтови импровизации, извиращи от дълбоката вътрешна тишина на медитацията.
„Gratitude” е небесна звукова експресия, сладко отекваща в дълбините на твоята същност. Нежен като майчина милувка, той е магия, каквато само флейтата на Кану може да възпроизведе в звук.
Не е важно дали можеш да свириш или не, а дали медитираш или не. Това е важно. Дори да умееш да свириш, ако няма хъс, ако няма съзнание в това, то ти не умееш да свириш. Така и аз се учех да свиря на кената. Трябваше ми много време докато науча как върви дъха – трябва ти да го разбереш. Хората казват, дават съвети, но то не работи за теб. Това може да работи за тях, ама за тебе... Опитваш да чуеш и да го приложиш, трудно е. Този стремеж да свириш, всъщност това е най-ценното. И да се свържеш с флейтата, да направиш контакт с нея. Защото наистина, точно го усещам като същество, има присъствие, не е просто само някое парче бамбук. Има си живо присъствие шакухачито. Буквално е като някое медитативно същество.
Кану
Условно, както ние крием вътрешен потенциал, за който не знаем, че го имаме, така и в тези мантри се крие потенциал, за който не знаем, че го носят. За да открием тази скрита сила в тях, ние трябва да открием скритата сила в нас. Иначе не е възможно. Ако ние не открием силата в себе си, как ще я открием в мантрата? Развивайки собствената си вътрешна осъзнатост, ние ще развием съзнание и за мантрите и за звука.
Кану
Най-великата музика е когато музикантът изчезне и само музиката съществува. Той просто е само инструмент, който свири на инструмент. Когато има непривързаност и такова ниво на музика, тогава се получава някакво освобождение и за самия слушател. Ти се освобождаваш от себе си когато слушаш такъв човек, как свири. Ти забравяш, че съществуваш. Тебе те няма, и само музиката съществува. Музиката може да откара човека до най-висше съзнание, но човек трябва да може да се отвори. Защото всъщност главният проблем е умът. Умът когато е тук, не можеш да пееш, не можеш да се радваш, ти си в еготрип. Ако успееш да забравиш себе си, просто да пееш, да се радваш, да свириш и да се радваш, да се дадеш себе си изцяло, да не остане никой позади... Докато не се даваш, ти се пазиш, ама си пазиш затвора, а като затворник не си щастлив.
Кану
Обикновено аз пея много прости мантри. Не съм по сложните мантри. Не рецитирам цели сутри на Буда. Предпочитам прости биджа (семенни) мантри, които са много кратки, но имат в себе си огромна сила и потенциал. В тези звуци, в тези мантри, се крие всъщност много голям потенциал за нашето осъзнаване. Условно, както ние крием вътрешен потенциал, за който не знаем, че го имаме, така и в тези мантри се крие потенциал, за който не знаем, че го носят. За да открием тази скрита сила в тях, ние трябва да открием скритата сила в нас. Иначе не е възможно. Ако ние не открием силата в себе си, как ще я открием в мантрата? Развивайки собствената си вътрешна осъзнатост, ние ще развием съзнание и за мантрите и за звука.
– Кану
Материята приема звука и го складира в себе си, го помни. И тя може да го излъчва. Този инструмент може да свири сам, има памет и дух в него. Инструментите могат да свирят сами. Без човек. Ако са духовни, ако е влязъл в тях Духът, те и сами ще започнат да свирят.
Има такава легенда за музикални инструменти, които свирят сами, без хората да свирят върху тях. Те сами правят симфонията. Значи това е импулсът, мелодията, съзнанието го вкарали в материята. И материята после излъчва това съзнание. Няма само звук, без съзнание. Вкарвайки звука, ти вкарваш съзнание в дървото. Човекът, който е правил инструмента. Той е вкарал съзнанието в него.
Има един момент, когато музиканта вече го няма, а съществува музиката.
Anugraha
Кану пее сансктиртски мантри.
„Ануграха“ – мантрите и звуците отварящи портали към неизвестното.
Музика за медитация.
Мощна подкрепа към ежедневната медитативна практика.
Всяка мелодия носи определен код – кода на мястото, откъдето е спусната. Едни мелодии носят един код, други мелодии – друг. Докато слушаме някоя мелодия, тя ни води, нашето съзнание ще отпътува натам, откъдето е дошла. Така мелодията, вибрацията, звукът ни водят да отпътуваме към човека, който ги е създал. И това е смисълът на мантрата, на древните мантри в Индия.
Древните риши, мъдреците, влизали в едни специфични състояния и в такива състояния, те „чували” мантрите. Чували ги с „вътрешното ухо”. Не гласно да ги пеят, а ги чували с едно чуване, което е вътрешно. То се спуска като вибрация и те ги произнасят, дават ги на хората, за да ги пеят и така да отидат там, откъдето са спуснати тези мантри и тези звуци.
– Кану