Житейските истории… те са като вълните в океана на Съзнанието. Издигат се, траят определено време, после се спускат, и отново се сливат с океана. Има малки вълнички – едва появили се, пъплят леко по повърхността на водата и изчезнат, а има много големи вълни, цели цунами – мощни, силни, огромни, но като им мине времето и те се разбиват на пяна, сливат се с океана и изчезват… Историята помни много същества, появили се на тази огромна театрална сцена, отиграли определена роля в пиесата „Живот“, а после изчезнали подобно на вълните на океана. За тях и до днес се разказва и пише, а някои от тях станаха герои на нашите пиеси.

Театър Премананда

Once upon a timelessness…

Театър Премананда е изцяло любителско начинание, което с минимум средства и максимум вдъхновение, в периода 2011 – 2019 г. подготви и реализира множество пиеси по известни притчи и приказки с духовно послание.

 

Под вещото ръководство на Кану бяха поставени пиеси за истории от времето на Кришна, на Буда, приказки за Шива и Неговите посветени, живота на Христос и пиеси по незабравимите истории за Мевляна и суфите.

 

Така истории от миналото се появяваха сега, а героите, от които сме черпили мъдрост през вековете оживяха и с благословията на Кану добиха лице и изказаха своето послание с гласа на всеки един от нас – актьорите. Пресъздавайки подвизите на героите от миналото, ние учехме и получавахме нещо, а с друго се разделяхме, за да отворим място за новото, което идва. Така без никаква предварителна подготовка Божественото, чрез Кану създаваше от нас актьори, драматурзи, оператори, режисьори, зрители на постановката – за всеки имаше отредена роля в спектакъла и всеки получаваше своята доза мъдрост и светлина, своята възможност да учи и да напредва в уменията да бъде преди всичко човек…

 

Ето това е театър Премананда – едно изключително събитие, вдъхновено от Кану, което ни помогна да надминем своите ограничения, да участваме и да изградим образи, да пресъздадем атмосфери на отдавна отминали времена, довеждайки ги тук и сега, заедно с цялата сила на тяхното духовно послание.

Пиеси

Гаятри мантра е една от най-свещените мантри. Спусната е чрез Вишвамитра. Вишвамитра е риши, който е бил кшатрия. Първият кшатрия, който станал брамана.

Имало един голям бхакта, един предано отдаден на Кришна, един голям ваишнавски светия – казвали го Наяка, защото много обичал злато и власт.

В гъстата дълбока гора, далеч от светската гълчава и суета, полагайки строга аскеза, живеел Риши Мриканду със своята съпруга Марудвати.

Царят Паракшит, един древен индийски цар, роднина на Кришна, веднъж отишъл на лов.

Егоизмът е любов към егото, тоест не е любов изобщо. То е една хладна война с Божественото, една хладна отделеност от Божественото, едно невежество, което иска да побеждава.

Когато Буда се родил, баща му поканил един астролог да направи натална карта на бебето. Астрологът казал, че това дете или ще стане голям цар, или ще стане Буда – просветлена личност.

Нека тази древна Махабхарата стане гирлянд от скъпоценни камъни, който никога няма да ви напусне.

Ние всъщност не знаем в какво страшно състояние живеем, неосъзнати за Божественото. Това е страдание. Защо Буда казва: „Животът е страдание“? Защото хората не знаят, че страдат.

Приказката разказва за силата на безусловната любов.