Как е била спусната Гаятри мантра

Ом бхур  бхува сваха
Тат савитур варениям
Бхарго девася дхимахи
Дхийо йонах прачодаят

Повтаряйте Гаятри всеки ден и тя ще ви отведе до реализацията на Величието на Брахман, като ви освободи от ограниченията, които обграждат трите свята, трите гуни и тройните аспекти на времето. Гаятри трябва да бъде повтаряна, за да се пречисти умът, и като слънчевите лъчи, тя ще прогони тъмнината, която е вътре във вас.

Слънчевата енергия трябва да бъде притеглена, за да засили вътрешната Визия на човека, която е силата на Душата, скрита в човека. Когато тази сила на душата е подсилена, интелектът, сетивата и моралните емоции биват активирани и водени по плодоносни пътища.

Може ли тъмнината да обърка ума или да скрие Истината, щом слънцето свети? Може ли тъгата да господства; може ли невежеството да обърква; може ли егоизмът да заслепява, ако Божествеността, Която свети като Слънцето, те благослови с Просветление?

Затова бъдете сигурни, че Гаятри ще спусне Сиянието на Слънцето, така че да може да даде Просветление на вашия интелект.

Гаятри мантра е една от най-свещените мантри. Спусната е чрез Вишвамитра. Вишвамитра е риши, който е бил кшатрия. Първият кшатрия, който станал брамана.

Има един голям брамана, който станал кшатрия – това е Рама Парашурама. Но такъв риши, от този тип, както е Вишвамитра, това е нещо уникално. Това не се е повторило в цялата история, доколкото ми е известно. Той е кшатрия, който станал Брахма джнани[1], защото в Индия по това време, когато живеел Вишвамитра, във времето на Рама, времето на Хануман, да си брамана значи да си най-висшата каста и не може никой кшатрия[2], никой шудра[3] да стане брамана. Първият кшатрия бил Вишвамитра. Той бил цар, станал Брахма джнани – просветнал се.

Вишвамитра бил цар. Един ден той отишъл на лов със своята войска. Там живеел голям мъдрец на име Васища. Войската на Вишвамитра вече била гладна и не можели да ловуват. Като видели тази колиба, те дошли при Васища. Вишвамитра го помолил, ако може да му даде храна, да нахрани гладната войска. Васища рекъл:

— Няма проблем! Камадену – кравата, която изпълнява всички желания, ще сътвори храна и ще нахрани войската.

Васища дошъл при Камадену и я помолил да сътвори храна за войската, да се нахранят.

Това е много дълбока история всъщност. Защото Васища е брамаджнани, той е просветната личност, един от седемте риши – Васища. Гуруто на Рама и на бащата на Рама – царският Гуру на Айодхя.

Васища притежавал Камадену – кравата, която изпълнява всички желания, а той самият живеел много скромно. Живеел в една колиба с жена си, с малко храна. Какво му е нужно на човек всъщност. А Вишвамитра бил цар, имал много жени, много богатства. Имал цяло царство, дори тази част от земята, в която живеел Васища, била в неговото царство. Като видял как кравата материализира храна, казал:

— Като цар на тази страна, в която живееш – нареждам ти да ми дадеш Камадену на мене! За какво ти е на тебе Камадену, ти си един старец, живееш с жена си, за какво ви е нужна на вас? Аз съм цар, имам толкова проблеми, икономическа криза. Камадену може да ми оправи икономическото положение в царството – за какво ти е на тебе Камадену? Ти и така нямаш желания.

Васища му казал:

— Да, аз нямам наистина, когато човек стане Брахма джнани, той няма свои лични желания.

Той нищо не иска всъщност. Това, което има, това иска – когато има Божествено съзнание, има и мъдрец. И мъдрецът всъщност не иска нищо за себе си. Когато е просветнат, той има съвършена непривързаност. Затова е непривързан, защото е удовлетворен. И е щастлив, крайно щастлив! В екстаз! Какво може да му дадеш на такъв човек!? Той нищо не иска. Васища казал:

— Нищо не искам, обаче Камадену може да я притежава само брамаджнани.

Кравата, която изпълнява всички желания, може да я притежава само някой, който няма желания. Ако има желания, не може, това ще бъде катастрофално за него. Тази крава е езотерична. Езотерична крава, но работи! Вишвамитра му рекъл:

— Слушай, всякаква почит към тебе, но аз съм цар все пак, тежко ти е да ми влезеш в положението. Не ме разбираш.

Това било конфликт между браманите и кшатриите. Помежду свещениците и политиците. Политиците все пак не са толкова интелигентни. Този човек, Вишвамитра, не бил Брахма джнани, той бил цар, имал силна воля, бил силен човек, обаче не бил като Васища, не бил мъдрец. А Васища, той ги надминава всички касти, той бил просветнат, а когато се просветнеш, ти не си от нито една каста повече. Не принадлежиш на свещенството, не принадлежиш на политиците, просветнатият не принадлежи на никаква каста, на никаква религия, на никакво общество – той е свободен, абсолютно свободен от всички описвания. Той е Брахма джнани. Играе ролята тук на Васища, обаче е изцяло свободен, мокша! Вишвамитра не можел да разбере това. Казал му:

— Ако не ми даваш кравата, аз ще я взема насила – ти не можеш да ме спреш.

И казал на войската:

— Вземете тази крава!

Те се опитали да я вържат, за да я занесат при Вишвамитра, обаче Васища наредил на Камадену:

— Защитавай своята свобода!

Изведнъж от тази езотерична крава излязла езотерична войска. Астрални воини, които били видими, но недокосваеми. Можели да нанасят удари, обаче не можело да ги удариш. Това е много гаден номер. Ти ядеш бой, а на него не можеш нищо да му направиш. Тези невидими войници излезли от Камадену и почнали да бият войската на Вишвамитра. Войската хукнала да бяга, да се спасява, защото не можели нищо да направят, не можели да ги ударят, не можели да ги наранят, не можели да ги убият. На тях никакво оръжие не действало, те били във фини тела, обаче биели. Не убивали, но яки удари нанасяли. Имали едни пръчки, като токов удар. Войската побягнала да спасява кожинката, като видяла, че нищо не може да направи на тази войска, която излиза от Камадену. Останал само Вишвамитра насаме с Васища. Тогава Вишвамитра извадил меча и казал на Васища:

— Дай ми кравата, иначе ще пострадаш!

Директна атака на мъдреца – на живот и смърт. Направо освирепял. Когато е под въпрос притежание, материален интерес, нещо такова, тези хора си показват истинската, скрита, небожествена природа. Показват какви са. Обаче Васища имал една пръчка – данда – мъдреците носели в това време пръчки, Васища пуснал дандата и казал:

— Накажи този цар!

Дандата полетяла и почнала да бие царя. Той опитвал да се спаси, тя го удряла по главата. Накрая почнал да се моли:

— Спри, спри! – почнал да моли Васища за милост. Оказало се, че мъдрецът има някаква шакти, която царете не разбират.Васища си взел  дандата обратно и казал:

— Хайде сега, махайте се заедно с войската оттук, не оценявате гостоприемството, нямате смирение и любов.

Оттогава егото на Вишвамитра било жестоко поразено. Егото на един цар!Няма нужда да бъдете цар. Имате едно друго его, което иска да бъде цар. Его, което представя себе си за велико, его, което носи велики дрехи, властно, държи пръчка, златна шапка, когато го видят, всички се кланят – леле, този човек сигурно е божествен. Посланик тук на земята. Щом има такава шапка, такава крива тояга, има му нещо на човека. Това впечатлява хората – външната появност. Това е театър. Това показва, че не разбират нищо от духовност. Че живеят още в приказките и не са израснали още духовно. За жалост такава е ситуацията.

Вишвамитра си тръгнал, обаче решил да си отмъсти на Васища, решил: Аз сега ще ида да практикувам и ще получа Брахма джнана. Ще се просветна! Когато добия силата на Брахма, на Бог – никой не може да ме победи. Тогава ще види този Васища. Ще му отмъстя.

Отишъл на Хималаите на някакво високо място, правил тапас, практикувал, имал много голяма решеност да отмъсти. Имал голяма воля, а и егото му било засегнато. Имал много силно его и силна воля. Решил да прави тапас. Седял на студено, не ядял почти нищо, дишал рядко, не взимал почти въздух. Жесток тапас. Толкова жесток, че почнал да гори целият, да се пали.

Думата „тапас” означава топлина. Духовен огън, духовна топлина. Нашият вътрешен огън, който трябва да изгори всички наши вътрешни тъмнини, които ни задушават и ни държат в авидя. В невежество. Ние сме в невежество, защото нямаме вътрешна светлина. Нямаме Брахма Джоти, Нур Аллах и затова правим тапас, за да станем съзнателни за вътрешната светлина, вътрешната любов. Светлината се превръща в любов, а любовта – в състрадание към всички живи същества.

Хората правят тапас, защото така изгарят вътрешното невежество, самскарите. Същевременно стават източник на светлина, на любов и състрадание. На спокойствие – шанти. Затова Вишвамитра почнал да прави много силен тапас и за една година се сдобил с такава силна воля, на такова силно място – издигнато енергийно. Той успял да събуди вътрешния огън и огънят започнал да му гори от главата. Този огън, който излизал от главата на Вишвамитра, загрял престола на Индра.

Индра седял на престол – цар на Боговете. Прекрасни апсари[4] танцували, пеели. Те били необикновени – не се потят, не стареят. Индра се наслаждавал на този танц. Това е като християнския рай и индийския рай, то е Царството Небесно. Престолът на Индра започнал да се затопля.

— Какво става? – питал Индра пазачите.

Имало пазачи на небето. Това са гандхарви – небесни музиканти. В същото време са воини. Хем музикант, хем воин. Пита:

— Какво става долу на земята, какво се случва?

Казвали му:

— Има един долу на Хималаите, прави тапас и му излиза огън от главата.  Затова ти се загрява престолът.

Индра извикал Менака. Една от небесните апсари – тя била най-красивата – винаги на шестнайсет години, не остарява. Красота, която не е от този свят. Вишвамитра медитирал, в един момент нещо го извадило от медитация и той видял едно много красиво същество как танцува пред него. Менака!

Влюбил се в нея. Абсолютна любов, забравил, че медитира, забравил за какво е на Хималаите, с какво намерение е дошъл, дали търси гадже или Брахма джнана. Какво търси точно – забравил. Толкова била прелестна Менака. Била много красива – хипнотична направо и той започнал да танцува с нея.

Заживели заедно, правили секс, направили дете. Детето, което се родило от тяхното общуване, било момиченце. Една година живели заедно – детето било много малко. Една сутрин Вишвамитра, гледайки Менака до себе си, се запитал: „Бре, аз какво правя всъщност, бях тръгнал да търся Бог, какво правя тук, в леглото с тази жена. С това небесно същество?!“.

Решил да продължи своя тапас. Като видяла, че Вишвамитра го няма, Менака се върнала на небето. И оставили момиченцето на земята. За късмет го намерил един риши и тя му станала ученичка.

Така Вишвамитра продължил своя тапас. Седи на Хималаите много време, прави пранаями, медитира, малко яде – тапас, тапас, тапас. Стоял на хладно, не усещал студ – като влезе в някое съзнание и не усеща тялото. Не е лесно да се преобразят тези ограничения на Вишвамитра. Не му било лесно, въпреки че имал много силна воля, не му било лесно да преодолее някои вътрешни препятствия, но все пак със силата на волята, с голяма решеност, успял. Пак събудил вътрешния огън, и пак загрял престола на Индра. Индра започнал да се усеща неприятно от тази топлина. Попитал – какво става? Казват му – пак същото. Пак е оня същият, прави тапас. Индра рекъл:

— Коя е най-добрата певица тук? С най-красивия глас?

Той избрал една абсара с небесен глас, която като я слушаш, отиваш отвъд райските светове, толкова красиво пеела. Можела да вдигне съзнанието със своя глас. Тази певица слязла долу и почнала да пее. Вишвамитра се заслушал, песента била много красива и той почнал да забравя да медитира и почнал да се увлича. Отворил очи и видял една абсара до него, която пеела много красиво, и която била много красива. Прелестна. Не само че пее красиво, но е и прелестна. Много красива. Обаче си казал:

— Не, този път няма да падна на това изпитание!

Разгневил се на певицата. Проклел я и тя се сдобила с човешко прераждане. Родила се като жена. Да падне толкова ниско от небето, да се роди като човек, това за някои е лошо – почти за всички! Вишвамитра обаче изгубил своя вътрешен огън, затова, че прокълнал. Когато прокълнал певицата, неговата шакти от практиката го напуснала.

Не може да се гневиш, а да имаш енергия! Щом се гневиш, изхвърляш огромна енергия. А такъв човек – йоги, който практикува така, ако той се разгневи, неговото проклятие има въздействие, не е майтап. Затова се страхуват в Индия от йогите, защото ако се разгневят, ако прокълнат, непременно ще се случи проклятието. Йогите имат много шакти[5] в себе си и ако се разгневят, това има голямо влияние върху човека. Не само един човек, може цели градове и села да прокълнат.

Горакшанат[6] бил един йоги, който кълнял доста често. Гневял се – избухвал в гняв. Ако много седиш в тапас и се потискаш, нормално да си фрустриран. А и събираш много енергия и тази енергия се избива с гнева. Много бързо се харчи. Но не можеш да я изхарчиш за нещо по-висше – трябва да я изхвърлиш или в секс, или в гняв. Това е по принцип потискане на енергията.

Вишвамитра силно се разгневил. Казал:

— Ааах, пак се прецаках, пак си изгубих енергията заради тази певица.

Решил да иде още по-далече, където няма да го намерят тези апсари. Да практикува сериозно тапас, да дойде до брама джнана – съзнание за Бог. Пак почнал да практикува, пак много силен тапас развил, много силен огън, обаче в този случай Индра не бил зачекнат, а един земен цар на име Тришанку. Тришанку искал жив да отиде в рая. Той питал Васища дали може да направи такава пуджа, с която жив да отиде в небето. Васища му казал:

— Теоретично може, но практически не е по дхармата. Когато трябва, ще отидеш.

— Но аз – казал – искам жив да ида, не искам да умра, а жив да се наслаждавам на това удоволствие, телесно.

Васища обаче не искал да направи това. Тогава Тришанку чул за Вишвамитра, че бил йоги, практикува на Хималаите много силен тапас и има много шакти. Казал си: „Той може да го направи това“. Решил да отиде да го пита.

— Искам жив да отида на небето с тялото, чувам за тебе много неща, дали можеш да ми помогнеш. Васища не иска да направи това за мен, казва, че може, но не е според дхармата. Ти можеш ли да го направиш?

Вишвамитра като чул името Васища, казал:

— Васища не иска, а? Е, аз сега ще го направя.

Тришанку му предложил много крави, много дарове – той ги отказал:

— Не, не! Ще го направя така.

Не искал дарове за това. Той бил отшелник, за какво му са тези неща. Направил пуджа – огнена церемония. Такава, която вдигнала Тришанку в небесния свят на Индра. Обаче, когато отишъл в небесния свят, бил в тяло, а небесният свят има пазачи – гандхарви. Като го видели – човек, с физическо тяло в небесния свят, първо го набили яко, после го изгонили от рая и той почнал да пада с главата надолу и да вика:

— Вишвамитра-а-а, спаси ме.

Вишвамитра чул, че Тришанку пада от небето и с неговата йогийска шакти го спрял. Така Тришанку останал на небето и станал небесно същество – вечно на небето. Обаче с главата надолу. Едно от съзвездията на Индийската астрология се казва Тришанку.

Вишвамитра пак изгубил своята шакти от тапас. Решил да отиде още по-далече, да се скрие от хора, гандхарви, апсари – от всички. Просто да иде в пещера, та никой да не го безпокои, да не му дава изпитания отвън. Намерил такава пещера и практикувал много време тапас в нея. Пранаями, дишал на много време, дълго задържал въздуха, правил много силен тапас. И тогава дошъл Брахма при него. Появил се накрая. Питал го:

— Кажи какво искаш.

Вишвамитра казал:

— Искам брама джнана, искам да знам кой си Ти. Искам да знам Бог. Знание за Бог. Да се просветна.

Брахма му казал:

— Добре, ще получиш брама джнана, но трябва да добиеш благословия от Гуру.

Иначе няма брама джнана. Без благословията на Гуру, не може да се просветнеш.

— Кой е този Гуру, който може да ми даде такава шакти, че да се просветна?

— Как кой – ясно е кой, няма друг – Васища!

Вишвамитра се ядосал. „Ах, как го мразя този Васища! Само ми се пречка, не мога да се просветна от него.“ Мислил, мислил какво да направи, за да не бъде в такава ситуация. Какво да направи по отношение на Васища, и накрая решил – най-добре е да го убия. Ако го убия, кой остава друг на земята в издигнато съзнание? – Аз! Мислил, мислил, измислил – решил да го убие – скрил се в едни храсти до неговата колибка и го чака дасе покаже. А Васища се разхождал с жена си около храстите и докато се разхождали, жена му го попитала:

— Васища, кой е най-близо до Брахма джнана на земята? Освен теб, има ли друг някой?

— Вишвамитра. Той е много близо до мене.

А Вишвамитра бил наистина близо – седи зад храста и иска да го убие. Държи го на прицел. Обаче като чул думите на Васища – Вишвамитра е много близо до просветление, близо е до него, покаял се, видял колко е глупав и се отказал. Появил се пред Васища, паднал пред неговите стъпала, докоснал ги, усетил се колко е неосъзнат, предал се пред Васища. Когато вдигнал главата да погледне Васища в лицето, Васища сложил ръката си на главата му и тогава той чул Гаятри Мантра. Получил Брахма джнана.

Когато изживял брамаджнани, чул Гаятри Мантра във вътрешния свят като един код за сътворението на космоса. Целият материален космос е сътворен на принципа на тази вибрация на Гаятри Мантра. Затова е толкова уникално, защото Гаятри Мантра носи кода на сътворението на Вселената. Закодирана е една тайна в нея. Една голяма мистична тайна. И ако човек мантрува Гаятри много време, ще открие тайната вътре в себе си. Космическата тайна на космическия закон, дхарма. След това Васища му рекъл:

— Вишвамитра, сега ти стана брамана.

Няма да бъде вече кшатрия. Това било нещо уникално. Някой кшатрия да стане брамана.

— Ти си брамана и си Брахма джнани. И тази история за твоя тапас, който я чуе и който я разбере, тя ще донесе благословия в неговия живот. Да разбере всички капани, които се крият вътре в него. Ще развие съзнание.

Самата история за тапаса на Вишвамитра носи една благословия за тези, които са отворени, които имат малко мъдрост да разберат какви са капаните за един стремящ, за един медитиращ, които трябва да мине, за да се освободи. Тази история носи голяма благословия в себе си.

Историята за Вишвмитра и Гаятри Мантра е свещена история за духовния стремеж на всички хора, независимо към каква религия принадлежат – не е важно и не е есенциално. Есенциално е посланието, което трябва да се разбере, като се махнат външните дрехи на историята.