Синът

Ние всъщност не знаем в какво страшно състояние живеем, неосъзнати за Божественото. Това е страдание. Защо Буда казва: „Животът е страдание“? Защото хората не знаят, че страдат. Даже не са съзнателни, че могат да живеят в екстаз, че могат да живеят в светлина, в любов, в блаженство, в необятна радост и екстаз. Те живеят в някакви много отпаднали нива на съзнание. Това е адско съзнание, в което живеят хората. Христос, който е син Божи, просветлен, аватар, Той живее в това съзнание през цялото време.

Христос бил просветлен, Той живеел в Истината, имал много любов за хората, проявявал Божията воля, но в един момент на кръста Божията воля Го изоставила. Това е нещо много страшно. Няма по-страшно нещо за един човек, който е реализиран и просветнат, който служи на Бог, който има единство с Бог, който Го усеща като Негов баща, абсолютно единство с Него, такава любов… в един момент да бъде изоставен от Присъствието. Няма нищо по-страшно от това.

Някои казват: Той е Бог, Божественото живее изцяло в Христос. Когато някой живее на такова ниво на съзнанието, Той е едно с Божественото. И когато такова същество като Христос почувства, че Божественото Го е изоставило на кръста, а целият Му живот е едно служене, любов, безкомпромисност, изцяло отдаден на Божественото, и когато такова същество бъде изоставено от Присъствието…

Тогава Той казва: „Защо ме изостави!“.

Цял живот си живеел в Неговата Светлина, мислиш, че вече това е твое, в един момент Го няма. Ти си обикновен човек, висиш на кръста и страдаш като обикновен човек, в едно много нещастно състояние. Това е много неприятно, да висиш на кръст с пирони, това боли. Той изживява в този момент едно много дълбоко страдание. Страданието, което изживява Христос, е влизане в единство с хората. С нас. Може би не сме били точно тогава там, но били сме много неосъзнато човечество, заспали. В един момент изпитва единство с непросветлените. Какво е да си непросветнат и да си на кръста! Обикновен човек в депресия и на кръста. Неговото страдание е много по-голямо от това на който и да бил друг човек, защото един непросветлен човек не знае какво е това да е в единство с Божественото. Той не знае това. Не може да си го представи дори, така че за него не е страшно чак толкова. Не знае какъв може да бъде животът. Така човек не може да разбере какво може да е това страдание на Христос на кръста. Това страдание – от най-висшето да дойдеш до най-низшата бездна на съзнанието.

Когато Христос изживял това, Той влязъл в нашето страдание, което мислим, че не е страдание. После приел това – казал: „Нека бъде Твоята воля, а не моята“. Това е една от най-силните молитви, изречени някога от човешко същество – казана от Христос.

Не моята воля, а Твоята нека да бъде.

В момента, в който изцяло приел страданието, Божията воля като такава, без да мрънка и да се оплаква… Има голяма смелост, геройски акт е това да се приеме това страдание. Това е величието на Неговото страдание на кръста. Затова 2000 години по-късно милиарди хора вярват в Христос. Казват: „Христос умря за нашите грехове“. Не знаят какво значи това, но го повтарят. Не могат да си представят какво е това. Трябва да си Христос на кръста, и тогава можеш да разбереш, а това веднъж се е случило в цялата Вечност. Това е уникалното у Него. Не може да се повтори никога, никой не може да го изживее. Не може да разбере.

Човечеството не спира да повтаря: „Той умря за нас, за нашите грехове“ – набива си чувство за вина, но не се променя. „Той взе нашите грехове“ – хората не разбират какво всъщност значи това. То е много дълбоко. Христос казва: Не моята воля, а Твоята да бъде. Това е приемане на Божията воля. Някои хора ми казват: „Аз приемам Божията воля!“, но бъркат. Те мислят, че живеят по Божията воля: „Аз съм отдаден, аз следвам Божията воля“! Много хора фалшифицират Христос. Това не е приемане на Божията воля като Христос. Не са паднали толкова, защото не са се издигнали толкова, та толкова да паднат. Ако могат от това падение да приемат Божията воля без оплаквания…

Иначе всички се оплакват, някои дори посмъртно се оплакват. Това приемане на Божията воля е геройски акт. Всъщност в този момент Христос повдигнал всички същества, направил един вътрешен акт, който не се вижда външно. Христос продължил да си виси на кръста, не станал супер здрав, не му паднали пироните, не скочил да танцува, не е холивудски филм, но в този момент, за това кратко време, Той направил една голяма служба, която само Той може да направи. Това е уникалността на Неговата болка, това Го прави уникален. Христос не може да бъде сравнен с никого – Христос е несравним.

Това е едно вътрешно нещо, което много от хората не могат никога да разберат какво е. Ако могат да разберат, ще имат вечна благодарност към Христос. Според мен, ако нямаме благодарност на същество, което е направило такова нещо, ние нямаме никакво духовно понятие за живота. Това е въпрос на осъзнатост. Абсолютно уникално нещо. Мога да кажа, че е нещо неповторимо. Един път във Вечността, това прави тази уникалност на Христос.

Иначе всеки има своя красота, всеки има нещо уникално и неповторимо. Кришна и Буда, и всеки от нас всъщност, всеки е неповторим. Ако погледнете който и да бил човек – само един път се появява такова същество и като изчезне, не може да се появи пак. Само един път във Вечността се появява в тази форма, с тези качества. Колкото и да си несъвършен, каквито и щуротии да си направил, ти си този. Това те прави достоен да съществуваш. Може да си пълна откачалка, няма значение. Затова Христос казва: „Не съдете!“. Защото в момента, в който започнем да съдим, ние се набъркваме в Божието сътворение. Казваме: „Този човек не е трябвало да се роди“. Но ето го, седи тук, значи трябвало е да се роди. Колкото и абсурдно да изглежда. Не е случайно. Веднъж във Вечността се появява такова същество. Никога преди не е имало и в бъдещето няма да има такова същество.

Откъс от книгата Метаноя