Я Хазрети Мевляна

Във времето на Джалалудин Руми един християнин убил турчин. Осъдили го на смърт и го повели да му отрежат главата. В това време оттам минал Мевляна. Момчето като го видяло, побягнало. Направило няколко крачки към него и Мевляна го прегърнал, покрил го с наметалото си и палачите не знаели какво да правят. Казали на Мевляна:

— Този е убил турчин, трябва да му отрежем главата. Мевляна казал:

— А добър човек ли беше, този турчин?

— Не, не беше добър човек…

Върнали се при султана да му кажат, че Мевляна дал подслон на един осъден на смърт, когото прегърнал да пази под наметалото си. Султанът казал:

— Щом Мевляна така е преценил, значи така трябва да бъде. Нищо няма да правите, оставете момчето, няма да го убиете.

Това момче станало дервиш, станал суфи. Един от приближените на Мевляна. Някой, на когото спасил живота. Той не бил единственият, на когото Мевляна спасил живота.

На едно теле също спасил живота. Телето го карали да го колят, а то побягнало от касапите си и отишло при Мевляна на улицата. Гледало го с много голяма преданост. А Мевляна го гледал с много голяма любов. Касапите дошли при Мевляна и рекли:

— Трябва да заколим това теле.

Мевляна им казал:

— Ако така дойдете и така гледате в Бог, в Аллах, дали Той ще ви даде на вашите касапи? Дали ще позволи да ви убият, ако дойдете така при Него?

Касапите млъкнали, някои от дервишите извадили пари и казали:

— Колко струва това теле?

Платили за телето и го оставили да живее. Така се спуснало много силно, невидимо присъствие и дервишите почнали да се въртят. Почнали да свирят, влезли във възторг. Мевляна почнал също да се върти и станало празненство на улицата. Божествено празненство, където се празнува любовта, Бог като любов, Бог като светлина, Бог като екстаз, Бог като нещо, което ни дава живот.

Причината за страданието на най-голям дял от хората е това, че нямат любов към Божественото. Няма друга причина. Целият този егоизъм, целият този страх, тази алчност, всички глупави стратегии на егото са само дълбоко невежество и отделеност на човечеството. Липса на любов. Нямат любов самите към себе си, хората. Имат егоизъм, а егоизмът не е любов към себе си. Егоизмът е любов към егото, тоест не е любов изобщо. То е една хладна война с Божественото, една хладна отделеност от Божественото, едно невежество, което иска да побеждава.

Мевляна се въртял трийсет и шест часа. Влязъл в транс и като чул ритъма на чукчетата на златарите, как правят бижута, влязъл в екстаз и почнал да се върти. Златарят бил негов приятел. Когато видял как Мевляна се върти пред неговия златарски магазин, казал на калфите:

— Продължете, удряйте с чукчетата!

— Ама ще счупим бижутата?!

— Счупете всичко, не спирайте.

Когато излязъл навън, имало около Мевляна някои хора, които седели с него. Златарят им казал:

— Влизайте, взимайте всичко, което намерите в магазина. Аз не съм вече златар, аз съм влюбен.

И отишъл, та се завъртял с Мевляна. Златарят Заркуб, и той се въртял. Като почнал да се върти, Мевляна в един момент го погледнал и през него минал ток и той, такава влюбеност… Двамата се въртели… Златарят паднал след 10 часа. А Мевляна продължил да се върти 36 часа. След 36 часа паднал и Мевляна.

Тогава някой се намерил да му каже:

— Еее, падна все пак, най-накрая.

Мевляна му казал:

— Да, обаче този, който падна, не бях аз.

Ти не си този, който може да се върти трийсет и шест часа. Някой друг се върти. Затова мевлевиите казват – не се въртят те, Духът се върти, някой ги върти. Ти, като его, не можеш да се въртиш толкова. Но Духът може много. Тогава Бог те върти. Божествената енергия, самият Всевишен, Той те върти и ти не си в тялото даже. Затова някои плачат като се върнат след въртенето. Изпитват такъв екстаз, такова щастие въртейки се, че те не искат да се върнат повече.

Ако влезете наистина в една духовна практика, то става неспирно. И всяко говорене и всяко разсейване ви спуска, ви отвлича. Само една думичка и вече не сте в съзнанието. Отишло е съзнанието.