Бхакта Канакадас живееше по време на царуването на Цар Кришнадеварая от Виджаянагара. Бираппа, бащата на Канакадас, беше водач на овчарите и събираше годишни данъци за царя в едно село на име Бада. Бачамма, неговата съпруга, бе скромна жена, посветена на Бог и светиите. Те имаха само една грижа: нямаха деца. Един ден двамата решиха да посетят Тирупати, свещения храм на седем хълма. В благоприятния ден, те пристигнаха и искрено изпълниха нужното обожание, а Господът беше доволен от тяхната посветеност. После взеха от свещения прасад и се върнаха вкъщи щастливо; след няколко месеца Бачамма зачена божествено дете.
Вярва се, че самият Видура (велик преданоотдаден на Господ Шри Кришна) се преродил като Канакадас.
На дванадесетия ден след раждането, детето бе сложено в люлка и му беше дадено името Тиммаппа. Игрите, боят и плуването бяха по-интересни на малкия Тиммаппа, отколкото ученето и четенето на писания; така той израсна и стана водач. Неговият баща почина мирно и предаде своята работа на сина си; след няколко години, майката последва съпруга си. За всичко си има време и място; скритите сили на светията спяха и чакаха да се проявят.
Един ден Тиммаппа със своите приятели копаеше кладенец, когато, за негово удивление, той намери съкровище с голямо количество злато. Според традиционно вярване, той си помисли да построи голям храм за изображението на Господ Ади Кешава, което сега беше в един малък разнебитен храм в селото Бада. С искрена решеност, той отнесе муртито в близко село, построи голям храм и инсталира муртито. Въпреки че стори този благороден акт като жест на любов към Бог, той никога не си и помисли, че ще стане посветен светия или слуга на Бог; неговото изгарящо желание беше да се сдобие с повече и повече богатство и собственост, за да може да властва над хората. Всеки ден той се молеше за повече богатство.
Бог обаче искаше друго. Той дойде в съня на Тиммаппа, когото тогава наричаха „Канака Найака“ или Господар на Златото. В съня, Бог се появи и го попита…
Имало един голям бхакта, един предано отдаден на Кришна, един голям ваишнавски светия – казвали го Наяка, защото много обичал злато и власт. Преди да стане такъв предано отдаден на Кришна, той искал да бъде генерал. Кришна му се явявал в съня и му казвал:
— Наяка, ела да ми служиш! Стани Мой слуга, стани Мой бхакта, Мой предано отдаден! Искам така да бъде! Ти си Мой бхакта, Мой предано отдаден! Трябва да служиш на Божественото!
Обаче Наяка не искал:
— Ооо, махай ми се! Не искам да служа! Искам да съм генерал! Искам власт! Не ме интересуваш!
Кришна упорствал, защото той бил специална душа, специално прераждане, и отново, и отново идвал при него. Пак го сънувал:
— Наяка, хайде да станеш Мой слуга. Ела да станеш Мой слуга!
— Не искам да ставам ничий слуга! Искам да съм господар! Твой слуга не искам! Махай ми се! Трябва да се отказвам от много неща, от които не искам да се отказвам!
Не слушал Кришна, изобщо. Кришна отново и отново му идвал в съня, обаче той не Го слушал. Не искал. И си имал право човекът – свободна воля!
Наяка станал генерал. Било война. В битката някой го ранил много лошо с меч, но не го убил. Промушили го с меч и той паднал от коня в едни храсти. Никой не го видял, а конят си отишъл. Наяка лежал в храстите, кървял, полека умирал. Изведнъж се появил Кришна. Обаче вече не насън, а наяве, дошъл пред него. Шяма Шундара – Тъмната красота на Кришна – така Го наричат.
— Наяка, хайде да станеш Мой слуга!
— Е, аман вече от Тебе! Не мога – не виждаш ли, че умирам? Какъв Твой слуга ще ставам?!? Не виждаш ли, че ми е изброено времето! Нямам време! Аз ще умра! Как ще Ти служа? Няма оправия от тоя Кришна, навсякъде ме преследва. Просто ужасен човек! Ужас! Не мога да се отърва от Него! Насън ми идва, в сънищата.
Кришна му идвал в сънищата, после наяве му идва. На умирачка – пак Кришна. И Кришна му рекъл:
— Кой казва, че трябва да умреш? Ако си Мой слуга, няма да умираш!
— Ако можеш да ми запазиш живота, аз ще стана Твой слуга.
С една дума да направим бизнес сделка. Кришна рекъл:
— Добре! Ще те излекувам, обаче ще бъдеш Мой слуга, ще бъдеш Мой бхакта!
Кришна го излекувал. Наяка просто не можел да повярва, че няма рана, няма нищо – всичко изчезнало като някакъв сън, като мираж. Всичко се оправило, почнал да тича и отишъл до храма на Кришна, обаче било нощ и вратата била затворена. Почнал да отправя молитви:
— Кришна, отвори! Аз дойдох! Ако наистина беше Ти Оня, който ме върна, ще отвориш вратите на храма и ще запалиш светлината.
Тогава вратите на храма се отворили, той влязъл, клекнал пред муртито и почнал да благодари. Тогава муртито на Кришна оживяло. Кришна го погледнал и казал:
— Наяка, благословен да си, щом реши да бъдеш Мой слуга, да служиш.
— Как мога винаги да съм с Теб, как да бъде непрекъснато това нещо, да се просветна?
— Сега трябва да отидеш да намериш Гуру и да медитираш!
— Но как? Гуру да намеря, като Те видях Тебе? Като станах Твой слуга! Сега да ходя да търся някакъв си човек!
Кришна му рекъл:
— Без Гуру няма да стане! Докато не получиш Гуру дикша, посвещение от Гуру, няма да откриеш Моята друга част. Ще отидеш при ето този Гуру и ще получиш посвещение от Него. Иначе няма да се просветнеш, няма да Ме откриеш изцяло! Това, което сега знаеш, е само мъничка част от Истината. Всъщност още не знаеш Истината изцяло. Имаш изживяването, обаче това е само начало. Иди при Гуру, получи посвещение и тогава ще разбереш втората част от Истината. Самата Истина!
Едната част на Кришна е видимата – формата. А другата е невидимата, която не е форма, за която не може нищо да се каже. Това е същността на съзнанието, същността на Божественото. Ако нямаш това изживяване, няма да видиш, че Кришна е в това съзнание. Кришна бил в това съзнание. Не че бил, той Е това съзнание. Това е съзнанието Кришна. Тази необятност, тази всеобхватност. Това е Божественото Съзнание. Дали го наричаш Кришна, Рама, Шива, Аллах. Какво значение има?! Това са имена, които всъщност не значат нищо. Когато си в това съзнание, всички тези имена изчезват. Това съзнание няма име. То е безимено. Не е ограничено. Името го ограничава, определя. А то всъщност няма граници. Няма име, защото тебе те няма и няма кой да му даде име. Няма ум, който да му даде име на това съзнание. Когато умът изчезне, кой може да именува съзнанието? Кой ще припознава форми? Всичко това са форми на ума. Нива на ума, както казва Ауробиндо. Има обикновен ум, има озарен ум… дава седем нива на ума.
Тази необятност на съзнанието е освободена от всякакви концепти, не може да има никаква идея, мисъл, форма в това необятно съзнание.
Наяка послушал Кришна. Отишъл и намерил тоя Гуру. Обаче Гуруто го знаел като нахален човек, генерал, и като го видял, не искал с него изобщо да говори. Нещо работел Гуруто, поправял в ашрама с един ученик. Той дошъл при Гуруто и казал:
— Дойдох да ми дадеш посвещение!
Гуруто го погледнал:
— Наяка, това ти ли си?
Той бил по златото, по властта, знаели го всички.
— Ти искаш посвещение? – малко циничен. – Ами хайде тогава мантрувай „бивол“– и се ухилил.
Не му давал „Ом Нама Шивая“, „Харе Кришна“, на някакъв Бог, а „бивол“! Обаче той, с вярата в Кришна, щом рекъл бивол – бивол! Седнал и със страхотна решеност почнал да повтаря: Бивол, Бивол, Бивол – Бивол мантра. С голяма решеност! В един момент, поради неговата решеност, се появил един бивол, материализирал се – просто от неговата енергия, от неговото съзнание, пред него се появил бивол. Гуруто тогава за пръв път го погледнал и казал:
— Добре. Това беше добре! Сега този бивол нека иде там и да махне оня камък.
Имало някакъв камък на някоя вода и там спирал извора да не може да тече добре водата на входа, голям камък. Биволът наистина махнал камъка и водата тръгнала. Гуруто тогава го похвалил и му рекъл:
— Сега наистина заслужи посвещение!
Дал му посвещение и казват, че в момента на посвещението той получил просветление. Изживял Истината, станал просветлен. Това е голяма рядкост. Божественото със своите влюбени си има разни игри. В Индия бхактите, в исляма – суфите, са влюбени в Бог. И това е път на любовта, път на сърцето! От любов търсят Божественото.
