Понякога хората говорят, но всъщност не изживяват това, което говорят. Говорят думи, които не изживяват. Той си има негов филм, а на теб ти пуска други филмчета.
Много пъти хората говорят, но не са в това, не участват в това всъщност. Пуснал го е като механизъм и говори – ти усещаш, че той не е в това, и говорът му не може да те докосне, защото усещаш, че няма нищо в него.
Празно е и се чудиш – защо да го слушам този човек? Този човек ти говори нещо, а ти нямаш контакт с това и той няма контакт с тебе.
Много пъти хората, когато говорят, говорят повърхностно, външно. Не говорят от нещо, което е дълбоко вътрешно – да споделят, да кажат нещо, някоя мъка, ко-ято ги мъчи от дълбоко, – те нямат контакт със себе си. Човек самият със себе си няма контакт.
Много хора нямат контакт със своята вътрешност. Не усещат какво изживяват всъщност. Все едно самата черна Африка. Не знае нищо за себе си и говори нещо повърхностно, което е чул по радиото, по телевизията, а това, което е действително, му остава неосъзнато вътре.
И тогава е абсурдно да коментираш, да говориш… Какво да коментираш, кого да коментираш? Това, което този човек говори, той не е самият себе си.
Reviews
There are no reviews yet.