Михраб

Обида или просветляващо преживяване

Имало един пътешестващ дервиш, пътешестващ суфи. Една нощ замръкнал и преспал в джамията в едно село. Джамията била отворена и се скрил там да преспи през нощта. На сутринта го намерили правоверните мюсюлмани, които идват на молитва сутрин, и видели, че е дервиш, по дрехите. Дрехите на дервишите имат знаци, че това е дервиш, не е просто просяк. И те се дразнят от дервишите. Много от правоверните не ги обичат. Считат ги за богохулници, отклонени от пътя на Мохамед. Когато го намерили, се ядосали и го изхвърлили от джамията. Той падал по едни стълби и когато паднал на дъното на стълбите, един от тях дошъл и се изпикал върху него. За да го довърши.

Обидата…

А той всъщност тогава се просветнал.

Той имал ученици, – питали го как се просветна и той им разказал това. Когато ударил с главата във всяка стълба, докато падал, му се отваряло по едно от вътрешните небеса. Той на външен вид изглежда грозно, вземат го и го хвърлят човека по стълбите, той пада, обаче изживява отваряне на вътрешната вселена. И когато паднал на дъното на стълбите, един дошъл да се изгаври докрай и се изпикал върху него. Тогава се просветнал. Тогава вече изгубил всякаква форма.

Когато изживявал крайна обида, изживял освобождение. Не скочил да го бие, а се просветнал. Има разлика, все пак бил дервиш. Това е разликата – един обикновен човек, ако го хвърлят така, ще бъде страшно. Тази травма ще я носи до края на живота, ще отмъщава, ще прати да ги убиват един по един тези хора, то е его-трип, обаче този човек бил дервиш и се просветнал.

За дервиша няма пораз. Дервишът носи перла скрита под скъсаното наметало. Защо му е да проси от врата на врата.