Не можем да обидим Бог, но с това неразбиране ние отсичаме нашата възможност за просветление и за осъзнаване на Божественото. Това е една тънкост. Трудно е да се разбере, много хора мислят, че могат да обидят Божественото. Божественото е безкрайна, необятна сила, безкрайна чистота. Можеш ли ти да Го обидиш? Няма шанс! Божественото е недосегаемо, не можеш да Го докоснеш, не можеш да Го видиш. Поради мисли, чувства, които са неадекватни към Божественото, ние губим вкус за Неговите имена. Не можем да се свържем с Него. Издига се една стена между нас и не можем да направим връзка. Онова, което е най-хубаво в нас, ние или не го знаем, или нямаме отношение към него.

Гуру казваше: „Бог прощава, обаче душата не прощава, тя те наказва“. Казваше, че нашата душа ни наказва, не Бог. Бог може безкрайно да прощава, обаче душата е в тялото определено време, а ти не вършиш волята на душата. Живееш неосъзнато и тя е недоволна от възможността, която има в това тяло, в това същество. Ти не проявяваш душата и това е обида. По някой начин обиждаш душата си. Когато правиш неща, които не са в синхрон с волята на твоята душа, с мисията на твоята душа, ти обиждаш душата си. Душата е представител на Бог. Гуру казваше: „Тя е като дипломат. Тук има правителство, в правителството на Бог пращат Негови посланици. Душата е посланик от Него тук, в това тяло. Ако обидиш посланика, ти обиждаш страната“.

Ако не слушаш посланика, не му обръщаш внимание, равнодушен си към него, не знаеш, че съществува, това се казва невежество. Нямаш съзнание за Него. Ако игнорираш някого, той се чувства обиден. Не му обръщаме внимание. Обръщаме внимание на тялото, на ума, през цялото време маймуната храним, желанията на егото, тялото, виталната енергия, импулсите, на всичко отдаваме внимание и служим да ги удовлетворим, а душата – не. Не правим нищо за нея. Нещо не е в ред. Първото необходимо е да открием мисията на нашата душа и да следим мисията вътрешно, да знаем кое ни е мисията и вътрешно да бъдем в хармония с това нещо. Всички на-ши действия, това, което правим, мислим, това, как дейс-тваме, да бъде в хармония с вътрешното същество – и тогава сме добре. Тогава сме в душата, с душата, тогава сме в хармония с нея. Тогава умът не е срещу душата. Той не може да разбере душата, това му е много висока летва. Той може да разсъждава, его-трипове може да прави, обаче душата не може да разбере. Тя е като нещо от друго измерение, не е от измерението на тялото и ума.