05 юли Завинаги в сърцата ни

На 5-ти юли отбелязваме 6 години от напускането на д-р. Оруч Гювенч

Симеон Нейчев: Д-р Оруч Гювенч (1948 – 5.07.2017) остава в сърцето ми като велик пример за смирение, упоритост, музикално майсторство и доброта.

Д-р Оруч Гювенч* или Оруч Баба, както го наричат близките му беше изключителен музикант и дълбок познавач на Суфизма. Когато за първи път се здрависах с него от ръката му почувствах една особена благост и мекота. Подарявайки му диск с изпълнения на Пепси Баба, Оруч произнесе неговото име с топлота, която трудно ще забравя.

Друг необичаен случай с него беше, когато веднъж свирихме в културния център поддържан от него край град Ялова в Турция. Българи, иранци, турци и сирийци свирихме заедно пред дансинга. Изведнъж някак си от нищото пред нас се появи Оруч Баба и бръкна в джобовете си. От там извади пълни шепи с метални лири, които започна да хвърля над нас. Замахвайки видях, че от ръката му излиза сребърна светлина, която заедно с лирите пада върху инструментите ни… Всички наоколо бяха във възторг и по-късно споделиха, че никога не е правил такова нещо. Тази случка остава скъп спомен и винаги ще ми напомня, че Бог се радва, когато види хората да свирят в Негово име, без значение от какво вероизповедание са и етнос…

Последната лекция, на Оруч Баба, която слушах преди седмица беше за смъртта на дервиша преди физическата му смърт. Изведнъж прекъсна и каза, че ще я продължи, като се върне от поредната си музикална изява. Говореше за това, че му предстои по-дълго пътуване. Каза, че ще мисли за служещите в дергата. Сбогува се с всички, които са по-близо до него от години. Цялото му прекрасно семейство също беше там. Ръкувах се с него, но този път ми стисна ръката много силно, чак почувствах лека болка. Така показа, че човек освен благ, трябва да бъде и много силен в своето смирение и доброто, което прави…

Последните дни не беше доволен, че хората вместо да практикуват духовни практики обикалят насам-натам. Попита ме за една българка кога ще идва на Семата отново. Тя танцува 12 часа без почивка последния път и това му направи много силно и добро впечатление. Все пак след няколко дни нещата се нормализираха и той похвали всички, за чудесният ден и как хората са танцували красиво и вдъхновено. Направени бяха и видео записи за Турското министерство на културата, което поддържаше неговата просветителска дейност.

Напускането на Оруч Баба е огромна загуба за целият свят! В културния център на семите идваха едни от най-хубавите хора, които съм познавал. Присъстваха невероятни музиканти от всички краища на света. Мисля, че подобно събиране, с такава продължителност няма никъде на планетата…

Пепси Баба разказваше, че светлината в Турция я вижда в точно такива места, като общността основана от Оруч Баба! Казваше, че на тях се крепи мирът в света…

Д-р Оруч Гювенч остава в сърцето ми, като велик пример на смирение, упоритост, музикално майсторство и доброта. Последната сцена, която помня с него беше как гледах ръката му, която виртуозно играе по струните на любимия му инструмент – уда. Тази ръка, която съчетаваше в себе си безкрайна благост и невероятна сила.

Турският народ и целият свят изгубиха една велика личност, но и получиха още по-велик пример за това, до какви духовни висоти може да достигне човек…

Мир на праха му!

* Музиката като медитация – Д-р Оруч Гювенч в България

http://www.btv.bg/…/pr…/videos/muzikata-kato-meditacija.html

Лечебната музика на Oruç Güvenç и група Tümata в България!

Meleklerin Sesi – Sound of Angels