Няма страх за бдителния

 

Един от императорите на Япония, много обичал скъпоценните китайски вази, които в двореца били безброй.

Най-красивите от тях украсявали покоите му и за тях отговарял любимият императорски слуга, който трябвало да ги бърше от прах. Веднъж обаче, този слуга случайно счупил ценна ваза. Императорът изпаднал в ярост и заповядал нещастният слуга да бъде екзекутиран. Всички придворни, съжаляващи бедния човек, се опитали да измолят прошка за него, но императорът обещал да пощади слугата само при условие, че се намери майстор, който да може да залепи вазата така, че да не се види и следа от счупването ѝ.

Уви, всички майстори, поглеждайки купчината парчета, просто свивали рамене.

По това време в града пристигнал един странстващ Дзен учител. Той чул историята за счупената ваза и осъдения слуга. Учителят отишъл в двореца и казал, че ще поправи ситуацията.

Този Дзен учител бил известен с всичко друго, но не и със способността си да лепи вази, но той имал репутацията на мъдър човек и всички си помислили, че ще използва някаква магия, може би специална мантра, за да възстанови любимата ваза на императора.

Завели го в императорските покои, показали му парчетата от счупената ваза, но вместо да ги разгледа, той започнал внимателно да разглежда галерията с други скъпи вази. Тогава Учителят помолил да му донесат дълга и здрава тояга. Неговото желание било изпълнено.

В галерията се събрали всички придворни, министри и слуги. Всички искали да чуят специалната мантра, с помощта на която Учителят би могъл възстанови счупената ваза. Вместо това той се усмихнал на императора с прекрасната си светла усмивка и, като вдигнал тоягата, започнал бързо да чупи всички други вази.

Всички присъстващи замръзнали в мълчание. Първият, който се опомнил, бил императорът.

— Какво направи! Ти наруши обещанието си!

— Изпълних обещанието си, велики императоре.

— Ти ми обеща да залепиш вазата!

— Не. Обещах, че ще поправя ситуацията и това и направих. В залата имаше две дузини вази. След като ги счупих, спасих две дузини хора от смъртта – тези, които биха могли да счупят тези вази в бъдеще.

Придворните никога не били виждали своя император толкова гневен. Той заповядал Учителят да бъде вързан и да го хвърлят на един много гладен тигър, за да бъде разкъсан.

Довели тигъра. Учителят бил вързан на пода. Всички виждали, че Дзен майсторът лежи напълно неподвижен и го чували как тихо си мърмори някаква мантра. Тигърът не помръднал. След известно време се отдръпнал, после се обърнал и се отдалечил от Учителя. Всички ахнали от изумление.

— Стойте – извикал императорът. – Изведете веднага тигъра и развържете Учителя!

Развързали го. Императорът му заповядал да се приближи и казал:

— Учителю, обещавам, че ще ти простя и ще простя и на слугата, само ако споделиш тайната си с мен. Осъзнах, че знаеш някаква мантра, която да успокои тигъра.

— О, не, не знам мантра, която да успокоя тигъра. Знам само мантрата, с която да се успокоя аз самият.

— Какво!? Що за мантра е това?

— Има само една особена мантра – мантрата на любовта. Обичам този свят и това означава, че не мога да не обичам и този тигър. Когато лежах вързан на земята, си помислих, че този тигър е прекрасен и мъдър звяр. Обичах този тигър и се възхищавах на силата му.

Мислех си за това, че ти си най-великият император и най-мъдрият от владетелите. Сърцето ми беше изпълнено с възхищение и любов към теб. Пожелах щастие и добро на теб и на тигъра. Ако бях позволил на омразата и страха да ме завладеят, те биха се умножили много пъти и всичките ти лоши качества биха надделели. Тигърът не ме докосна: животните усещат любовта по-остро, отколкото хората.

— Как можеш да ме обичаш? Да обичаш този, който те осъди на смърт? В крайна сметка, ти ме научи на урока, че една счупена ваза не е нищо в сравнение с човешкия живот. Как можеш да се възхищаваш на мъдростта ми, след като исках да убия човек заради купчина бездушни парчета?

— О! – казал Дзен мастерът – тази особена мантра работи дори по-добре, отколкото си мислех!

Етикети:
Мария Георгиева
admin@premananda-bg.com
Няма коментари

Коментирай