07 окт. На седми октомври преди 33 години…

Срещата с духовния учител е в причинното тяло. Той е там и ти си там. Ти си една светлина и той е друга светлина и двете светлини са в една голяма светлина.

Гуру ме прие за ученик на 7.10.1990 година. А съм роден на 10.7. Аз не знаех всъщност, че ме е приел. Точно този ден имах такава визия, че съм светлина, а Гуру е друга светлина и сме в една светлина.

Той е една бяла светлина, аз съм друга светлина и сме в една голяма бяла светлина. И той ме пита, разни въпроси ми поставя, ама не вербално, а се пренася на някакво друго ниво, няма говор в светлината. Аз му отговарям също в тази тишина. Той беше доволен от моите отговори. Какво е животът, какво е светът – такива въпроси бяха. Беше доволен от отговорите и ме прие. Имах изживяване, че ме приема. Но ме изпитваше в светлината.

След това имах изживяване, че съм в една оранжева дреха и съм с една група хора от двайсет човека. Ние сме в един град, през нощта, а градът е като след бомбардировка. Горят къщи, мъртви трупове по улиците, навсякъде всичко гори и е тъмно – нощ. С тези, около двайсет човека, ходим в пълна тишина.
Абсолютна тишина и спокойствие, няма никакъв проблем, че е война, че има мъртви хора и всичко гори, просто ходим в този апокалипсис. Вървим през този град. Аз прескачам през трупове и стигам до една врата на една ограда, където завършва градът. Има една ограда около десет метра висока, от бодлива тел. На оградата има врата и тя е с катинар. Вратата е заключена, а зад оградата започва море от светлина. Океан от светлина – навсякъде, няма край. Необятна светлина и покой, щастие, блаженство – не може да се опише. Тази светлина излъчва щастие, излъчва любов. Много такива качества има в нея. Идваме до оградата и гледаме този океан от светлина и любов, обаче ние сме зад оградата. Погледнах настрани и видях, че на едно място оградата е паднала и аз знам откъде да мина, за да изляза навън. Няма нужда да минавам през вратата.

Мога да изляза през срутеното и ще изляза в светлината. Обаче нямах никакво желание да се спасявам от този град. Казах си: „Сега съм с тези хора, не е важно да излизам от оградата”.
Не беше като да искам да се спасявам, да имам някакъв страх. Никакъв. Имаше много дълбоко спокойствие. По едно време едно момиче извади ключ. Отвори катинара и вратата се отвори. И всички излязохме в океана от светлина.

После видях, че на тази дата Гуру ме е приел за ученик – беше седми октомври. Беше много живо изживяване. Това, че Гуру ме прие за ученик, не беше случайно. Когато Гуру те приема за ученик, той прави връзка с твоята душа във вътрешния свят. Не е въпрос на външно само. Става дума за нещо много по-дълбоко от външните занимания.

Из „Пръст, който сочи към луната“

Книга от лекции на Кану за свещеното отношение учител-ученик!