15 дек. SHEB-I ARUS

Мевляна Джалалудин Руми пише стиховете си на три езика – турски, персийски и арабски.

На персийски език „шеб“ (произнесено шеб) означава „нощта“. „арус“ е „сватба“.

Така Seb-i Arus или Sheb-i Arus е персийско словосъчетание, което се разбира като „Сватбена нощ“.

Мевляна не говореше за нищо друго освен за любов до деня, в който напусна този свят.

Защото Любовта обича да обича и обича без да разделя никого.

Ето защо денят на неговото напускане не е край, той е начало на едно друго раждане.

Всеки 17 декември, нощта на напускането на Мевляна, хиляди хора от цял свят се събират в мавзолея на Мевляна от 13-ти век, за да отпразнуват Шеб-и Арус, неговия „сватбен ден“, неговото сливане с любимата му, с Божественото.

В последните му часове, съпругата на Мевляна го моли да не напуска, да помоли Бог да му позволи да остане тук още малко. Отговорът на Мевляна бе следният:

— Нима аз съм крадец? Откраднал ли съм нещо от някого? Това ли е причината да искаш да ме затвориш тук и да ме предпазиш от това да се слея с любовта ми?

Ето какво е неговото отношение към смъртта – за него тя е освобождаване от клетката на тялото; моментът, когато птицата на душата отлита свободно. Така е за душата, осъзнала своята Божествена природа и свободна от всички земни желания.

На пътя на Мевляна, Seb-i Arus е празник, фестивал на любовта, на красотата, изживявана във всеки миг, от Влюбените в Бог.

Според учението на Мевляна, хората се раждат два пъти, веднъж от майките си и втори път от собствените си тела. Истинското раждане е второто, духовното раждане.

Дервишите Мевлеви, ръководени от духовен водач, живеят като членове на Ордена Мевлеви, според принципите на неговото учение. Те минават дълъг период на духовен стремеж, служене, посветеност и израстване, преди да могат да участват в танца Сема, за който се обличат в бяла дреха и носят висока шапка.

Шапката символизира гробницата на плътта, а бяла дреха е нейният саван.