
04 фев. Отец Тадей
… Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновени неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.
В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля.
В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство.
Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата.
Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосферата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило – усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас…
*
Свети Исаак Сирин казва: „С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и Земята!“
– Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.
– Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.
– Има ли тогава в човека мисли?
– Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли – ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което не е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.
Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон
Няма коментари