Дошли при дядото на Сай Баба и му се оплакали, че е тежко положението. Имали голяма почит към дядото, като мъдрецът на селото. И той им казал един цитат от Бхагават Гита: „Когато има несправедливост, когато посветените на Бог са в опасност, тогава самият Бог взима форма и се ражда да ги спаси“.

Те много доволни успокоени… Ето ще се роди, ще вземе тяло, Бог. Ще дойде, ще им помогне. Той им казал, а той щом казва, значи така е.

Хората доволни спокойни, обаче той в голямо съмнение, защото самият не знае. Само за да ги успокои им казал това. Не че вярва, всъщност се съмнява. Почнал да се чувства зле човекът, защото много чист, много благороден човек, едно много духовно същество.

Тогава дошъл друг садху, който му бил гуру. Той му сготвил храна и гуруто му казва – ще дойде божествено решение, ще се роди божествена личност и наистина ще се въведе ред. Няма да има несправедливост в селото. Ще бъде всичко добре. Тази божествена личност ще дойде от твоето семейство.

Като чул това, дядото се успокоил.

След някое време на 23.11.1926 г. в семейство Ратнакар се ражда Сатя Нараяна Раджу – Сай Баба като четвърто дете. Преди да се роди Баба, майка му отива на кладенеца да пълни вода и кога поляла туласито в градината, вижда едно небесно синьо петно светлина как се спуска, свети от само себе си и все едно ѝ влиза в корема. Тя цялата била разтърсена.

„Нещо ще се случи, една милост синя – казва – нещо влезе в мен, в корема“.

И след някое време се ражда баба. Това било някой знак. Знак че нещо небесно е влязло в нея.

Още като бебе в люлката, една нощ музикалните инструменти – те в семейството свирят – дядо му свири на ситар, на тамбур, пеят бхаджани, имат табли имат ситар хармониум, и… една нощ инструментите почнали сами да свирят. И бащата и майката ги чуват. Бащата се чуди какво става, това е много странно. Много красива музика. Дядо му влиза в стаята и гледа Кришна, вместо Сай Баба в люлката. Гопал вижда.

Има много такива неща – животът на Баба е пълен с такива случки още от малък. Много такива знаци за него. Един ден една кобра влиза в къщата. Малкият Баба пълзи още, не може да ходи и кобрата иде към него. Той я гледа, ама няма страх, само я гледа. Майка му вижда тази сцена и няма време, тя е далече, не може нищо да направи. Бащата иска да го спаси, идва с пръчка, но нищо не се случва, кобрата само го гледа и се готви да го атакува. Тогава бащата казва: Не удряйте кобрата. Викнете съседа, той е змиеукротител. А кобрата седи и се гледат с бебето. Медитира. Съседът идва и хваща кобрата. Баба я хипнотизира с музика. Много такива случки има в неговия живот, като бил още дете.

Из лекция на Кану Баба