Бог винаги му плащал дълговете. Пророкът казал, че има винаги два ангела, които се молят на пазара. Единият казва:

— Господи, дай на бедния скитник помощ.

А другият:

— Господи, дай на скръндзата отрова.

Специално предишната молитва – когато минавал ня-кой скитник, като Шейх Ахмад, длъжен с години. Той сеел семената на суфизма чак до смъртта си.

Когато знаците на смъртта били ясни, той бил обкръжен от своите кредитори. Кредиторите стоели в кръг, а големият Шейх в центъра, нежно топейки се в себе си като свещ. Кредиторите с едни кисели лица, загрижени и трудно дишат…

„Погледни тези отчаяни хора“ – помислил си шейхът. „Те си мислят, че Бог няма 400 златни динари“.

В този момент, момче от вън повика:

— Свежа халва!

Шейх Ахмад даде знак с глава да отидат и да купят една тава с халва. „Може би ако тези кредитори ядат малко сладко, няма да ме гледат толкова горчиво“. Слугата отиде при момчето.

— Колко е халвата?

— Половин динар и малко отгоре.

— Недей много да търсиш от суфите сине, половин динар е достатъчен.

Момчето дало халвата, слугата я донесъл на шейха и той я раздели на кредиторите, като им каза:

— Яжте и бъдете щастливи!

Чинията бързо била изпразнена, а момчето си чакало половиния динар от шейха.

— От къде да намеря толкова пари? Тези хора може да ти кажат колко съм длъжен. А и аз скоро отивам оттатък.

Момчето хвърлило чинията на пода и почнало да ри-дае на цял глас…

— Ааах… По-добре да си бях счупил краката, отколкото да дойда тук. По добре да си бях останал в банята, вмес-то да дойда при тези суфи…

Тълпа се събрала – момчето продължавало:

— Ооо шейх, моят господар ще ме бие ако се върна без нищо.

Кредиторите казали на шейха:

— Добре де, как можа да направиш и това? Изяде всич-ки пари, и сега направи още един дълг преди да умреш. Защо?

Шейхът затворил очите си и не отговорил. Момчето ридаело до след пладнешката молитва. Шейхът се скри под покривката. Доволен с всичко, доволен с Вечността, доволен със смъртта и изцяло незагрижен за цялата тази шумотевица около него.

— На пълнолуние яхнал лунна нощ…

Да не мислиш, че луната минава през палатката? Мислиш, че луната, която минава, може да чуе кучетата, които лаят долу? Но кучетата правят това, което трябва да пра-вят. Водата не губи своята чистота заради малко тревичка паднала в нея. Кралят пие вино на брега до зори, слушайки музиката на водата, без да обръща внимание на жабите, които крякат.

Тези пари са толкова малко, ако всеки дадеше по малко от кредиторите, щяха да ги съберат. Можеше да дадат на момчето, но духовната мощ на шейха ги спря, да не се случи това. Никой нищо не даде на момчето. На следобедната молитва слугата дошъл с чинията от приятелят на Ахмад, богат човек, с покрита чиния. Шейхът открил чинията и там имало 400 златни динари в единия ъгъл, а в другия половин динар, завит в парче хартия.

Изведнъж – плач от всякъде:

— О, крал на шейховете, господарю на мистерията, прости ни на нас, ние бяхме обсебени, полудели… – Плачели кредиторите.

— Добре. Няма да бъдете взети под отговорност за това, което сте казали и направили. Тайната тук е, че аз поисках от Бог начин да ви покажа как момчето плаче. Докато не заплаче момчето, Божията милост няма да пристигне. Нека това момче бъде като зеница във вашето око, ако искате да носите дрехата на духовната извисеност, нека вашите очи да плачат с такъв копнеж.