13 ян. Дали има Бог?!
Един ден мъж влязъл в малката местна бръснарница, да го подстрижат и избръснат. Миришело на сапун и топла вода, а през прозореца се процеждала тиха следобедна светлина. Докато бръснарят работел внимателно, двамата се заговорили — за живота, за хората, за нещата, които не се виждат с очите.
По някое време разговорът естествено стигнал до Бог.
Бръснарят въздъхнал и казал спокойно:
— Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че Бог съществува.
Клиентът го погледнал с меко учудване.
— Защо мислите така?
— Достатъчно е да излезете навън — отвърнал бръснарят. — Ако Бог съществуваше, нямаше да има толкова болни хора, толкова изоставени деца, толкова болка и страдание. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът замълчал. Някои отговори обичат тишината. Бръснарят приключил работата си, мъжът благодарил и излязъл.
На улицата срещнал човек с рошава коса и небръснато лице. В този миг в съзнанието му се появила мисъл, ясна и тиха като утринна светлина.
Той се върнал обратно в бръснарницата и казал:
— Знаете ли какво осъзнах току-що? Бръснари не съществуват.
Бръснарят се усмихнал учудено:
— Как така? Ето аз стоя пред вас.
— Ако съществуваха, нямаше да има хора с толкова рошава коса и необръснати лица, като онзи човек навън.
Бръснарят поклатил глава:
— Не е работата в бръснарите. Това е защото хората не идват при нас.
Клиентът се усмихнал.
— Точно това исках да кажа. Бог съществува. Просто хората не го търсят и не отиват при Него. Така в света остават болката и страданието.
В бръснарницата се разля тишина — онази тишина, в която думите продължават да говорят дълго след като са изречени…
Няма коментари